Лавандулата е голям род, който включва 28 вида многогодишни вечно зелени растения. За отглеждане в саксии се препоръчва т. нар. френска или испанска лавандула (L. stoechas), която произхожда от Средиземноморието. Силно разклоняващите се стъбла оформят малък полухраст с височина до 50-60 см. Късите линейни листа са покрити с множество ароматни трихоми, които им придават сиво-зелена багра. Дребните цветчета, устроени типично за устоцветните, са разположени на върха на разклоненията, в сбито класовидно съцветие. Особен чар придават разположените над съцветията, изправени нагоре брахтеи, наподобяващи кацнала пеперуда. Най-често обагрянето е в люляково, но сега има създадени сортове с бледо розови, сини, червени и други багри. Цъфтежът продължава от май до юли. Не рядко растенията цъфтят повторно в началото на есента.
За да се развиват добре, растенията изискват мястото да е добре огрявано от слънцето. Оптималната температура през лятото е около 25°С, а през зимата - 15°С. Изискванията по отношение на водата не са много големи. Полива се умерено, така че почвената смес винаги да е леко влажна. Растенията понасят сухия въдух в помещенията с парно отопление, без видимо да страдат.
Размножава се със семена
За да поникнат обаче, те трябва да преминат период на стратификация. Затова най-добре е да се засяват през есента. Ако сеитбата ще се провежда през пролетта, семената трябва да са престояли поне 40 дни в хладилник. В домашни условия най-добре е да прилага вкореняване на резници, особено ако сте се снабдили с някой от модерните сортове, защото така се гарантира запазване на сортовите белези. Резниците се вземат от едногодишни клонки. В долния край се почистват на 3-4 см от листа. Подреждат се в лека почвена смес в която половината е пясък. Съдът се покрива с полиетилен. Полива се редовно и се проветрява периодично, за да не започнат неприятни гнилостни процеси. При достатъчно топлина и влага, резниците се вкореняват за 30-40 дни. Засаждат се в саксии с почвена смес с алкална реакция, съставена от равни части варовита почва, листовка, добре разложен обарски тор и пясък.
Сливовата щитоносна въшка е най-опасният неприятел на сливата, но напада и другите овощни видове - лозата, френското грозде, някои горски дървета - акация, бук, леска. Развива едно поколение годишно. ...
Цветното зеле се разделя на две разновидности - карфиол и броколи. За нашите почвено-климатични условия най-подходящо е отглеждането им като есенна култура. При добра агротехника в по-хладни райони ка...
Арониите също имат нужда от торене. Растенията поглъщат хранителни вещества през целият вегетационен период, но потребността им през отделните фази от развитието са много различни. По-големи са изискв...
Алоказията (Alocasia) е един от ефектните представители на семейство Ароидни. Името им е дадено във връзка с наименованието на близкия род Колоказия, с който имат голяма прилика. Родът включва около 7...
Създайте ново мушкато от резник