Какво е това заболяване, което се появява всяка година по едно и също време - края на юни – началото на юли по отделни лози. Листото от краищата става червено, после цялото почервенява и окапва. Гроздето увяхва и цялата пръчка изсъхва?
Описаните повреди са характерни за болестта известна като „златисто пожълтяване на лозата”. Това е една сравнително нова микоплазмена болест, разпространена в редица страни на Европа.
Първите признаци по заразените лози се появяват в края на пролетта и през лятото. По листата на белите сортове се образуват златистожълти петна, които се разрастват и обхващат тъканите по дължината на нерватурата. Към края на лятото петната изсъхват. При червените сортове петната по листата са тъмночервени. По-късно заразената петура става лъскава и чуплива. Краищата й се завиват към долната повърхност. В някои случаи петната обхващат изцяло един или няколко летораста, а в другия – само няколко листа или части от тях, ограничени от нервите.
По кората на засегнатите леторасти се появяват черни, удължени некротични петна. Те се развиват слабо, с недостатъчно дървесинна тъкан и увисват надолу. Леторастите не могат да узреят и през зимата измръзват.
При ранно заразяване ресите изсъхват, при по-късно – зърната увяхват, а чепката изсъхва.
Болестта се причинява от микроскопичен организъм, която се пренася от вид цикада и чрез присаждане.
Златистото пожълтяване на лозата се проявява по различен начин. В някои случаи симптомите на заболяването върху заразените лози се появяват всяка година. При други заразени лози симптомите могат да не се появят няколко, но по-късно отново се появяват.
Отглежданите сортове лози имат различна чувствителност към болестта. Някои сортове са много чувствителни и след заразяването загиват; при други – признаците на болестта се проявяват, но лозите се възстановяват.
Препоръките при това заболяване са редовно пръскане срещу цикадата – преносител, както и унищожаване на плевелите, които са хранителни растения за цикадите и са непрекъснат източник на зараза.
Лозата може да се отглежда сполучливо и в дворните места. Необходимо е само мястото, което й се предвижда, да отговаря на нейните изисквания. Не бива лозите да се засаждат на задушни, непроветриви тер...
Алената геснерия (Gesneria cardinalis) представлява клубеново тревисто растение, чиято родина са Антилските острови. Височината й може да достигне до 30 см. Листата й са с дължина 12-18 см, овални или...
Столбурът е една от най-опасните болести по доматите, пипера, патладжана и картофа. Преносител е цикадката Hyalesthes obsoletus, чиято най-голяма плътност е през юли. Храни се с културни и диви растен...
Когато ябълковите дървета вече дават плод, не е задължително площта край него да е черна угар. Без да се притеснявате, може да засеете многогодишни житни и бобови треви - детелина, райграс, тимотейка....