Издребняването на пипера е признак на вертицилийното увяхване. Тази болест започва да се проявява около началото на цъфтежа. В по-ранните фази на заразяване се изразява в слаб растеж, къси междувъзлия и дребни тъмнозелени листа. При по-късните зарази по долните листа се появяват хлоротични петна. Те нарастват, листата пожълтяват, некротират и окапват. Болестта се развива отдолу нагоре, докато загинат и последните дребни листенца и цялото растение изсъхва. Рано нападнатите растения не успяват да дадат плод, а при по-късните зарази се образуват дребни и спаружени плодове. Корените на болните растения са свежи на вид, но ако стъблото се пререже, ще се види, че жилките (проводящите съдове) са почернели.
Болестта се причинява от почвообитаващи гъби от рода вертицилиум (Verticillium). Те се развиват най-безпрепятствено по по-бедните на органични вещества почви. В богатите ги потискат други видове гъбички. В растенията заразата прониква направо през нежните тъкани или през малки ранички.
Борбата срещу вертицилиното увяхване трябва да е преди всичко предпазна. Много е важно на едно и също място да не се отглежда в две последователни години пипер. Най-добре е това да става през 4-5 години. След беритбата всички растителни остатъци трябва да се изнасят от градината и да се подлагат на компостиране. Внасянето на по-големи количества прегорял оборски тор или компост ограничава развитието на болестта. Трябва да се избягва подхранването с повишени норми азотен тор (амониева селитра). Още първите заболели растения следва да се изскубват и унищожават. Специалисти препоръчват поливане на здравите с 0,07% разтвор от препарата топсин М 70 ВП в доза 5 л на квадратен метър.
Еремурусът (Eremurus), известен у нас като „лисича опашка”, представлява род много красиви и ефектни цветя, представен от около 35-40 вида. На височина достига 150-160 см. Изключително лесен за отглеж...
Торенето подпомага пролетното развитие на дърветата. Първите фази от пролетното развитие – цъфтежът и началото на растежа, протичат преди да се облистят растенията. Това означава че няма фотосинтеза и...
Малко се знае, че течният тор се използва и за мулчиране. Върху почвата се създава фин слой кора, която задържа влагата и удължава срока между поливките. По-често чрез течното торене или както по ня...
Кокошият тор в сравнение с всички други органични торове от животновъдството е най-богат на хранителни вещества - азот и фосфор. Съдържа 1,2-1,3 % азот и 0,3-0,5 % фосфор (Р205). Това е 3 пъти по-висо...