Каладиумът е многогодишно растение, произхождащо от Южна Америка. На височина достига 30-35 сантиметра. Корените му са месести и образуват многогодишни грудки. Едрите му листа са твърде интересни със сърцевидната си форма. Върху зеления фон изпъкват яркорозовите жилки, осеяни с нежни бели петънца. Някои сортове са с изцяло чевеникаворозови листа. Други са пък с бели или сребристи листа с тъмнозелени жилки. Тези му особености го нареждат сред предпочитаните листно-декоративни растения. Цъфти рядко. Цветът му представлява белезникаво късо кочанче, покрито с бяла качулка. Декоративният му ефект се запазва около една седмица.
През есента листата на каладиума постепенно пожълтяват и загиват. Коренищата прекарват период на покой. Тогава растението се съхранява както си е в саксията или извадено и поставено в сух пясък на хладно място, без да се полива.
През пролетта грудките започват да се развиват при температура над 21 градуса. През този период се навлажняват редовно в саксията или в пясъка. Когато се появят кълнове, всяка грудка се засажда в отделна саксия. Дребните грудки се засаждат в саксия № 10, а едрите – в № 15 или 20, не по-дълбоко от 2 сантиметра. Подходящата смеска е чимова почва, листовка и напълно разложен органичен тор в съотношение 2:1:1. Поливат се редовно. Така листата се развиват бързо. През лятото растенията се подхранват няколко пъти с торове, препоръчвани за листнодекоративни растения. Листата се оросяват всеки ден и това чувствително намалява опасността от нападения на паяжинообразуващия акар.
Каладиумът обича светлината, но силното слънце влияе отрицателно върху багрите на листата му. Старайте се през обедните часове растението да бъде засенчено.
Парникът е зареден с пресен оборски тор и с парникова почва. Изминали са 3-4-5 дни. Почвата се е затоплила и трябва да се засеят семената. Рогозките се махат и рамките се свалят. Парниковата почва се ...
Нитратите присъстват навсякъде - в почвата, водата, въздуха. Образуват се при разлагане на азотсъдържащите органични вещества, а също така попадат в почвата с азотните торове. Колкото повече светлина ...
Ериката е малко храстче, което на височина достига до 50-60 см. Има тесни листа и тръбести цветчета, бели или бледорозови, събрани в гроздчета на върха на разклоненията. Храстчето цъфти обикновено пре...
За да може цъфтежът им да е обилен и непрекъснат в продължение на няколко месеца, не забравяйте навреме да отделяте увехналите цветове. Тогава растението няма да изразходва напразно сили за образуване...