Обикновено през втората половина на февруари – началото на март започва сеитбата на лук за арпаджик. Колкото по-късно през пролетта се направи това, толкова по-малки са добивите. Със затоплянето на времето влагата в повърхностния почвен слой започва да се колебае, с което се влошават условията за поникване, посевът се разрежда и т.н. Семената на лука много бързо губят кълняемостт. Те поникват бавно, при благоприятни условия за 15-20 дни след сеитбата. За площ от 100 кв.м са необходими около 0,8–0,9 кг семена.
Сеитбата се извършва върху чиста от плевели, добре обработена и наторена почва с оборски и фосфорни торове още през есента. Подходящи са влагоемните и богати на хумус почви. Не е за препоръчване отглеждането на едно и също място или след други луковични. Подходящи предшественици са домати, пипер, бобови култури, зимни житни и други добре наторявани зеленчукови култури.
Рано през пролетта мястото се обработва на дълбочина 8-10 см и се тори с амониева селитра в доза 1,5-2 кг/100 кв.м. След това, площта се заравнява с влачка и се изравнява с дъска. Отглежда се на слята повърхност или лентово. На малки площи сеитбата е ръчна, разпръсната или в редове с разстояния 8-10 см и 1-2 см между семенцата. Те се покриват с около 2 см рохкава влажна почва. За да се запази влагата и да се получи дружно поникването, веднага след сеитбата почвата леко се уплътнява. През 10-12 реда се оставят ивици широки 30-50 см, за улеснение при плевене и други дейности. Първата грижа след сеитбата е осигуряване на условия за нормално поникване. Почвата се поддържа умерено влажна. В случай на засушаване се полива много внимателно с лейка. Не трябва да се допуска образуване на почвена кора, която възпрепятства поникването.
Основно мероприятие за посевите с арпаджик е почистването на плевелната растителност в ранните фази от развитието му. Тя може да стане причина за получаване на дребни, нестандартни и слаби луковички.
Само ако обеззаразите семената предварително, ще сте сигурни, че доматеният разсад ще бъде здрав. Прахообразните препарати са бариера срещу болестта сечене, чийто причинител са почвообитаващи паразитн...
Местните диви рози, или както ги наричаме още шипки, спокойно преживяват зимата без особена защита. По-голямата част от културните сортове рози обаче страдат от студ и влага. За тях трябва да се напра...
Силното слънце и горещините често предизвикват различни пригори по листата и плодовете на полските домати. По листата се появяват жълтеникаво-кремави, различни по размер петна, които след дъжд при раз...
Понякога в ягодовите насаждения се появяват отделни растения, които са безплодни. По външните белези на листата обаче мъчно могат да се различават от сортовете, които раждат. Тези растения са т. нар. ...