Пъпешовото дърво, известно под звучното име пепино, е една новост за нас, въпреки че по света отдавна се отглежда в промишлени мащаби.
Произхожда от Южна Америка, където прадедите на днешните перуанци и чилийци са го култивирали още преди хилядолетия. Както при царевицата, дивият му предшественик не е открит в природата.
Този близък роднина на доматите и патладжаните израства като многогодишно храстче с вдървесинени стъбла и височина до 1 м. Расте бързо и 4-6 месеца след посаждането дава първите плодове. Листата на един и същи екземпляр може да са и прости, и разчленени. Цветовете са групирани в съцветия както при картофите и доматите. Те са бели, бледорозови до яркосини на цвят, а при някои сортове са и ароматни. Плодовете са с форма на пъпеш, като основният цвят на кожицата е изпъстрен с пурпурни, кафяви, сиви или зелени щрихи. Когато достигнат големината на гъше яйце и придобият бледожълт или кремав цвят, те внимателно се откъсват. Ако ги оставим да презреят, губят вкусовите си качества.
Както при доматите, цветове и плодове се появяват непрекъснато, така че реколта ще имаме почти непрекъснато. Зрелите плодове по вкус и аромат напомнят пъпеш и тропически плодове. Те са богати на витамини и микроелементи и са чудесен десерт. Киселите недозрели плодове се употребяват за салати. Поради неправилно отглеждане понякога плодовете може да не са достатъчно сладки.
Пепино е светлолюбиво растение, но има създадени и сенколюбиви сортове. Оптималната температура за доброто му развитие е 20-25 градуса. Ако температурата е под 15 или над 30 градуса, може да окапят листата, пъпките, цветовете и плодовете. Вдървесинените части на стъблото и клoнките понасят кратковременно понижение на градусите и леките слани.
При изкуствено доосветяване пъпешовото дърво може да се отглежда в топло помещение целогодишно. Ако нямаме такава възможност, през есента количеството на водата постепенно (за около месец) се намалява до жизнения минимум. За същия период се понижава и температурата, докато достигне +5-6 градуса. При тези условия листата полека окапват и пепино ще спи около 2 месеца до края на януари, като може да ги прекара и в пълна тъмнина. Изрядко само почвата леко се навлажвява, за да не пресъхнат корените.
След това растението се изнася на светло и топло, започва редовно поливане със затоплена вода. Щом се появят новите филизи, започва подхранването на растението. Скоро младите клонки може да се използват за вкореняване и размножаване на вкусното и красиво растение. Размножаването става и със семена, като технологията е същата, както при отглеждането на домати.
Каменното цвете или глоксинията е клубеново растение с нежни копринени листа и камбанковидни цветове с разнообразна окраска. То е сред най-известните стайни цъфтящи култури. Копринените цветове достиг...
С това нежно име и още с „Венерина пантофка” по цял свят наричат растението калцеолария хибрида. Повод за това дава особеното устройство на цветовете. Те са сложни, съставени от две устни: долна - го...
Премахването на растящите върхове на леторастите заедно с 5-6 недоразвити листа се нарича кършене. То се прилага в почти всички лозарски райони у нас, но понякога неправилно, защото лозите се кършат ...
Антуриумът обича високата влажност на въздуха. Ако отглеждате това дете на тропика, трябва да се съобразявате с този му каприз. Не по-рядко от два пъти в седмицата листата трябва да се опръскват с вод...