Това луковично растение принадлежи към семейството на ирисите. Използвайте го в средата на бордюра, където миниатюрните му, подобни на гладиоли цветове, ще освежат мястото в края на сезона. Шизостилисът изисква богата с хумус почва и обилно поливане при сухо време. Засадете ризомите напролет на дълбочина 2,5 см. Растението е вечнозелено, но обикновено след прецъфтяване стъблата се отрязват, а кореновите шийки се покриват с листовка или торф.
Сортове: Ш. кокцинея е висок 60 см, цветове (3,5 см) през септември - ноември. Този вид има много сортове. Mrs. Hegarty е розов и цъфти по-рано от останалите, Viscountess Byng (розов) цъфти чак през ноември. Потърсете Sunrise (обагрен в оранжево и червено), Alba (бял) и Major (тъмночервен).
Място и почва: Влажна почва с добри дренажни свойства; вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете туфите напролет.
Много популярно пълзящо растение - извиващите се стъбла, покрити с провиснали гроздове от синик цветове, са позната гледка през май и юни. Може да ви разочарова, ако не избирате, садите и подкастряте ...
Листата на тритонията са лентовидни, а цветовете в различни багри - звездовидни. Вирее на открито само в област с умерен климат (у нас на юг). Засадете кормусите през септември на дълбочина 5 см. През...
Групата Michaelmas засега е най-голямата и най-популярната в този род. Тя е особено податлива на брашнестата мана, която може да покрие цялото растение с бледосива плесен, ако лятото е сухо и горещо. ...
Много известно през 19. век растение, което сега е загубило голяма част от популярността си. Една от причините за това е, че не обича да го местят и трябва да го засеете на определеното за цъфтеж мяст...
Кодонопсис