Растения » Хавортия

 Хавортия
Haworthia

Хавортията е един от най-разпространените и лесни за отглеждане сукуленти. В родината си, Южна Африка, расте на песъчливите и каменисти склонове под слабото прикритие на по-едрите растения от палещите лъчи на пустинното слънце. Родът Haworthia принадлежи към семейство Асфоделови и включва около 150 вида. Носи името на ботаника Хаворт. С изключение на един вид всички останали практически нямат стъбла. Листата образуват плътна прикоренова розетка. При всички видове по тях има брадавичести нараствания. Понякога те са едри и красиво подредени, обикновено бели на цвят. Друг път са толкова дребни и неизразителни, че се усещат само при пипане на листата. Цветовете са дребни и без декоративен ефект, увенчават дълъг до 40 см цветонос и е по-добре да се премахват, за да не изтощават растението.
Условно хавортиите се делят на 3 групи:
- с дълги тъмнозелени триъгълни листа, покрити с бели грапавинки;
- с меки светлозелени листа с прозрачни “прозорчета” на върха;
- с пресечени тъпи листа, от тъмнозелени до кафяви на цвят.
Обикновено се отглеждат хавортии от първите две групи, третата нараства много бавно.
Хавортиите са деца на пустините, затова трябва да се поставят на най-слънчевото място, особено през зимата. През лятото понякога през обедните жеги се налага слабо засенчване. Оптималната температура през зимата е 10-12 градуса, минималната – 5 градуса. Лятно време се чувстват много добре на открито в градината или на балкона. През време на вегетацията се поливат обилно, през есента се дава все по-малко вода, а през зимата, особено при ниски температури – съвсем ограничено. Ако ни се струват слаби, може през лятото да се подхранят с минерален тор за кактуси. По отношение на въздушната влажност предпочитат сухия въздух.
През пролетта хавортиите се пресаждат в нова почвена смес. Тя трябва да съдържа 1 част глинесто-чимова пръст, 1 част листовка и 1 част пясък. Саксията трябва да е плитка и широка, дъното да е добре дренирано.
Размножаването става с дъщерни розетки, които може да се отделят с корените при пресаждането или да се отрежат от майчиното растение. Може да се вкоренят и отделни листа. Те се отрязват с остър нож и се подсушават в течение на 3 дни. После се посаждат в леко влажна рохкава почва или в пясък. Поливат се чак след три-четири седмици, когато се образуват младите коренчета.

Тайните на успеха

Светлина: Пълно слънце през цялата година.
Вода: През лятото умерено поливане, през зимата оскъдно.
Влажност на въздуха: Обича сухия въздух.
Подхранване: С минерален тор за кактуси.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Стаен банан

Интересът към банановите растения се възроди съвсем наскоро. Малко други листа придават такъв тропичен вид на стайната растителна колекция, но музата е много по-подходяща за оранжерия, отколкото за дн...

Пелиония

Двата вида пелиония са подходящи за терариум или градина в бутилка, но са по-капризни от традесканцията, ако ще ги отглеждате във висяща кошница или като почвопокривни между други растения. Осигурете ...

Текофилея

Изключително рядко растение, но не се отглежда особено трудно. Смята се за едно от най-ефекните дребни луковични растения. На открито вирее само в област с умерен климат, в песъчлива почва с добри дре...

Маргаритка (леукантемум)

Преди време това известно растение за цветния бордюр се наричаше хризантема. Големите съцветия са обикновени, полукичести или кичести. Езичестите цветове са бели, а в центъра на всяко съцветие цвят им...

Начало