Каменоломката от семейство Каменоломки (Saxifragaceae) е обичано стайно растение, въпреки че не грабва погледа веднага. Българското й име е буквален превод на ботаническото – “saxum” – скала, и “frango” – чупя. Някои любители я наричат още квачка с пиленца заради множеството дъщерни розетки, които образува. Тя няма ярки листа и пищни цветове, но в умели ръце може да създаде изискан стил в дома.
Каменоломката е пренесена от каменистите планини на Китай и Япония. Листата й са събрани в гъста розетка. Те са закръглени, двойно назъбени и имат дълги дръжки. Долната им повърхност е червеникава, а горната – зелено-кафява и е изпъстрена с бели жилки. Цветовете са събрани в метличесто съцветие. Те са сравнително едри и бели на цвят. Всички части на растението са гъсто покрити с власинки.
Младата каменоломка, посадена в плитък, но широк съд, нараства бързо и скоро започва да образува детки – малки розетки, увиснали на дълги стъблени повлекла. Всяка от тях при допир с почвата се вкоренява без усилия и на свой ред дава живот на следващо поколение розетки. Можем да отделяме розетките и да ги използваме като самостоятелни растения, но можем и да ги оставим да растат. В такъв случай след известно време ще получим великолепна каскада от стремящи се надолу розетки.
Каменоломките обичат каменистата, достъпна за въздуха почва, към каквато са привикнали в родните си планини. Въпреки че поначало са светлолюбиви, те се развиват пълноценно и на сенчести места, а за северни помещения са направо великолепна украса. Презимуват отлично при нормална стайна температура, а през лятото предпочитат отворените прозорци. Може да се изнесат и на балкона или в градината. През лятото се поливат обилно, но само след пълно просъхване на горния почвен слой в саксията. През зимата водата се намалява, но пак се полива редовно. Ако въздухът в помещението е много сух, е полезно да се пулверизира.
След обилен цъфтеж майчините растения силно се изтощават и постепенно губят декоративносттта си. В такъв случай е лесно да се подновят, като се вкоренят нови розетки.
Каменоломките са силни растения, които рядко боледуват. При сух въздух се нападат от паяжинообразуващи акари, срещу които помага по-честото пулверизиране.
Тайните на успеха
Светлина: Расте с успех при всякакво осветяване.
Вода: През лятото обилна, през зимата оскъдно поливане.
Влажност на въздуха: Предпочита по-влажен въздух.
Подхранване: През лятото с разтворими минерални торове.
Пъстрите камбанковидни цветове провисват по клонките на фукцията от юли до октомври. Понякога стъблата загиват от студа, но ако сте избрали препоръчван градински сорт, на следващата пролет новите стръ...
Кротонът, известен още като кодиеум, е вечнозелен храст. В родината си, джунглите на Югоизточна Азия, той достига впечатляващи размери – до 3-4 м на височина. В стайни условия рядко надхвърля 50-70 см...
Асперулите не са популярни алпийски растения - нямат здравината на старите любимци, въпреки че описаните по-долу гладколистни видове се гледат лесно на открито. Видовете с влакнести листа (А. субероза...
Подходящо растение за задната част на бордюра. В каталозите е описано като красиво, грациозно, величествено. Стъблата са издръжливи, а листата - сивозелени и дълбоко нарязани. Сферичните съцветия се п...