Между орхидеите, които се продават в цветарските магазини, много често се срещат хибридните форми на зигопеталума. Тази прелестна орхидея обитава Южна Америка. Повечето измежду петнадесетте й разновидности са наземни, но има и епифити. Всичките се отличават с красиви и ярки цветове, а също и с много продължително цъфтене (около 8 седмици). Баграта на цветовете е разнообразна, но задължително присъстват кафявите, зелените, виолетовите и белите оттенъци. Листата са едри и гланцови, яркозелени. Повечето зигопеталуми имат привлекателен аромат, особено силен сутрин.
Родовото име произлиза от гръцки (zygon – съединявам, и petalon – чашелистник) и е свързано с особеностите на строежа на цвета.
Тази орхидея обича ярката разсеяна светлина. Не страда, ако я огрява и пряко слънце до 11 часа сутрин. От силното обедно и следобедно слънце трябва да се пази, защо лесно получава изгаряния по листата. При недостиг на светлина обаче може и да престане да цъфти. Най-подходящ е източният или югоизточният прозорец.
Зигопеталумите се развиват добре при постоянно влажна, но в никакъв случай мокра почва. Честотата на поливането се определя от конкретни фактори, например скоростта на изсъхване на субстрата и на изпаряване чрез листата. Най-лесно нуждата от вода се определя по тежината на саксията. Щом почне да олеква, трябва да се полива. Качеството на водата също е важно. Тя не бива да съдържа много соли, защото корените не могат да ги асимилират, по тях се появяват изгаряния и те отмират. Достатъчно е обаче водопроводната вода да се остави да престои. През лятото се полива по-често, защото изпарението е по-силно, а през зимата вода се дава рядко, но не се допуска пресъхване на субстрата, защото тази орхидея няма изразен период на покой.
Също така полезно е къпането, но водата след това трябва внимателно да се попие, особено в центъра на розетката.
Особеност при зигопеталумите е, че цветоносът се оформя във все още недоразвитата нова булба, на която току-що са се появили първите коренчета. При разцъфтяването цветоносът трябва да се засенчва, а растението да се подхранва с калиево-фосфорни торове.
Пресаждането става през 3 години, през март-април. Подбира се достатъчно голям съд, като му се пробиват допълнителни отвори за проветряване. 1/3 от съда се запълва с керамзит за дренаж, останалото място се запълва с почва за орхидеи.
При добри грижи зигопеталумите цъфтят 2 пъти годишно и не проявяват капризи.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна, но разсеяна.
Вода: Не се допуска пресъхване.
Влажност на въздуха: По-висока.
Подхранване: По време на цъфтежа.
Cotinus coggygria е модерното наименование на стария и любим Rhus cotinus. Може би е най-добре да се отглежда като голям и ефектен единичен храст, въпреки че често се среща в смесени бордюри. Овалните...
Червените плодчета над овалните листа на ски-мията остават през цялата зима. Ако изберете най-популярния сорт, ще трябва да отглеждате мъжки и женски растения. Храстът е спретнат и компактен, а гроздо...
Копривката е едно от любимите растения, които се кипрят по первазите на българските домове. Обичана е както заради ярко обагрените й листа, така и за изключителната й непретенциозност. Ботаническото й...
Растение за заблатена градина или влажен бордюр, където декоративните листа и съцветията от дребни цветове се превръщат във фокусна точка. Пръстоподобните листенца са разположени радиално по дългите с...