Къпина

Плодовете на къпината имат привлекателен външен вид и са с много добри хранителни, вкусови, диетични и лечебни свойства. Пресните плодове и продуктите от тяхната преработка имат много благоприятно влияние върху организма при простудни заболявания. Плодовете се преработват в много ценни компоти, сокове, желета, конфитюри, сладоледи и други продукти, а също така и за замразяване.

Биологични особености

Къпината е полухраст с многогодишни коренища и двегодишна надземна част. От коренищата всяка година израстват коренови издънки. Те се образуват главно от коренището. Затова тя по-трудно се размножава чрез коренови издънки.
Едногодишните издънки, които започват развитието под почвата още в края на предната година, рано напролет интензивно нарастват и формират голям брой странични разклонения. Къпиновите сортове плододават еднократно върху двегодишните издънки, които след това изсъхват.
Като се има предвид двегодишният цикъл на развитие, много внимателно трябва да се извършват пролетните обработки, за да не се унищожат зачатъците на кореновите издънки, които са се заложили още през есента в почвата. Освен това плододавалите двегодишни издънки трябва своевременно да се премахват след беритбата, за да се осигури по-добро развитие на новите издънки.
Пъпките, които се образуват в пазвите на листата на едногодишните издънки са смесени. През следващата година от тях се развиват плодни клонки, по които се оформят листа и цветове. Пъпките в основната част на издънките не дават плодове, а най-връхните формират дребни и некачествени плодове.
Цъфтежът на къпината започва в края на май-началото на юни. Сортовете се самоопрашват, но при съвместното засаждане на повечето сортове ефективността на опрашването и оплождането е по-добра, което се отнася и за останалите самоопрашващи се овощни видове и сортове. Зреенето на къпината започва през август, като при някои сортове, каквито са безбодилестите, продължава до края на лятото.
Плодовете на къпината зреят в продължение на 2-3 седмици, не могат да се съхраняват и трудно се транспортират.

Изисквания към климата и почвата

Къпините са влаголюбиви растения. Развиват се най-добре и плододават обилно в районите и местата със северно изложение. В по-сухите и по-топли райони може да се отглеждат само при поливни условия.
Големите горещини се отразяват крайно неблагоприятно през периода на плододаването, особено когато са съпроводени със засушавания. Повечето къпинови сортове измръзват при температури под минус 20-22°С. Къпините предпочитат проветриви, слабо кисели и добре запасени с хранителни вещества почви. Особено неблагоприятни са преовлажнените, студени, както и сухите почви, като се има предвид, че многогодишните органи на растението се развиват в почвата.

Размножаване на къпиновите сортове

Къпиновите сортове, препоръчвани за размножаване, са полуизправенорастящите и без бодли Торнфий, Смутстем и Хул торнлис, а от стелещите се – Бойсен.
Къпината се размножава предимно чрез върхово вкореняване.

Грижи за насажденията

Повечето от къпиновите сортове се засаждат през есента или рано напролет на разстояния 0,8-1,2 м в реда, а стелещите се сортове – на 2-3 метра. Междуредовото разстояние е от 1,5 до 2 м.
Къпината се отглежда гнездово, като в зависимост от растежната сила и от разклоненията се оставят от 5-6 до 8-10 издънки, които се съкращават на дължина от 1,80 до 3 метра. Страничните разклонения също се съкращават на една четвърт до половината от дължината им.
Почвената повърхност в къпиновите насаждения се поддържа в черна угар чрез редовни обработки. В междуредията се обработва на дълбочина 10-15 см, а в редовете - до 4-6. Плевелите в редовата ивица могат да се унищожат и с помощта на хербициди. Къпините се нуждаят от ежегодно торене с по 20-30 кг амониева селитра и през 3 години с по 2-3 тона оборски тор, 60-70 кг суперфосфат и 30-40 кг калиев сулфат на декар.
Когато има възможност за напояване, трябва да се знае, че най-голяма нужда от вода има при интензивното нарастване на издънките и при наедряването и зреенето на плодовете.