Смокиня

От отглежданите у нас субтропични растения, смокинята има най-голямо разпространение. В естествени находища е разпространена по Южното Черноморие, в Петричко-Санданския район и в някои други микрорайони на Южна България. Като единични дървета в дворовете, градините, нивите и лозята се отглежда и в много други райони на страната.
Плодовете на смокинята представляват интерес не само за любителско, но и за промишлено отглеждане. Те имат високи хранителни, вкусови и лечебни свойства. Захарното съдържание в пресните плодове достига до 25%, а в сушените - до 75%. По съдържание на минерални соли плодовете на смокинята заемат едно от първите места сред овощните растения. Те са богати на витамини, пектин и други вещества, от които се определя тяхното диетично и лечебно свойство за регулиране дейността на храносмилателната система, при сърдечно-съдови заболявания и др. Особено полезни са сушените смокинови плодове за укрепване на организма на децата. Както зрелите, така и зелените плодове са отлична суровина за приготвяне на много продукти.

Биологични особености

Надземната част на смокинята има храстовидна форма, но може да се оформи и като едностъблено дърво. Продължителността на живота й е повече от 100 години и може да достигне височина до 10-12 метра. В районите, където често измръзва, смокинята също живее продължително, като след измръзване отново се възстановява от пристъблени издънки. Започва да плододава още на втората година, но в редовно плододаване встъпва към шестата - осмата година и от едно средно развито дърво могат да се получат до 30-40 кг плодове. Короната има рехав строеж, което не налага силни резитби за прореждане. Кореновата система е силно развита, основната й маса се разполага на дълбочина от 20 до 60 см, а често и на повече от метър.
Смокинята е представена от два типа растения. Едните образуват само женски цветове (фиги), а другите - мъжки съцветия (каприфиги), в които се образуват и женски цветове. Растението плододава 2-3 пъти годишно и цветната му биология е доста сложна. Отначало плодните пъпки приличат на дребни плодчета, които постепенно се развиват в съцветия и съплодия без да се отварят и да се формират типични цветове. Това създава впечатление, че смокинята не цъфти, тъй като цъфтежът и опрашването протичат при затворени съцветия. Мъжките растения се отглеждат главно като опрашители, тъй като в техните съцветия живее смокиновата оса (бластофагата), която при излитането пренася прашеца в женските цветове.
При смокинята се образуват три плодни поколения - пролетно, лятно и есенно-зимно. Пролетните съплодия са предимно при мъжките растения, които се формират предшестващата година и по-рядко по върховете на едногодишните клончета на женските растения. Цъфтежът протича през май, а съплодията узряват през юли.
Летните съплодия се развиват основно при женските растения. Цъфтежът е през юли, а узряването в края на лятото. Това е основният и най-качествения добив при смокинята.
Есенно-зимните съплодия се формират при мъжките растения и в тях презимуват ларвите на опрашителя на смокинята (бластофагата). Твърде рядко и много малко от тях достигат до цъфтеж и развитие на нормални плодове.

Изисквания към климат и почва

Смокинята е топлолюбиво, сухоустойчиво и силно светлолюбиво растение. Развива се и плододава най-добре в райони с много слънчеви дни и с продължителна, топла и суха есен. Измръзвания се наблюдават при понижение на температурите под минус 20°С. Издържа на високи температури през лятото и при достатъчно влага в почвата добре понася ниската атмосферна влажност. Особено необходими са сухи и топли условия по време на зреенето на плодовете. При силно почвено засушаване плодовете остават дребни, листата пожълтяват и опадат. Към почвата не е взискателна и може да се отглежда на най-различни почви стига те да се по-дълбоки, пропускливи и с ниско ниво на подпочвените води. Добре се развива на почви с неутрална до слабо алкална реакция.
Смокинята може да се размножава чрез издънки, положници (отводи) и вкоренени резници. Издънките са със слаба коренова система и затова най-широко използваният начин за размножаване е чрез резници.
Най-подходящ срок за вкореняването на резници е през март до началото на април. След добра подготовка на почвата резниците се засаждат през есента на постоянно място на разстояния 4-6 метра. Формирането на растенията може да стане дървовидно или храстовидно.