Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Сушенето е най-стария метод за съхранение на зеленчуците, осигуряващ апетитни сладко-кисели плодове с интензивен аромат. За разлика от големите температурни амплитуди необходими при консервиране и зам...
Каменоломката (Saxifraga stolonifera) от семейство Каменоломки (Saxifra-gaceae) е обичано стайно растение, въпреки че не грабва погледа веднага. Българското й име е буквален превод на ботаническото - ...
Ако искате да си отгледате ранно зеле, трябва да засеете семената в края на януари - началото на февруари в полутопъл парник. Дебелината на загретия тор е около 30 см, 3-4 г семена са необходими на ед...
В лозарството е общоприето, че степента и характера на повредите по лозата от ниски зимни температури зависят от силата и продължителността на минималните температури, релефа и изложението на терена, ...
Хептаплеурум