Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Подхранването на семковите и костилкови овощни дървета през юли стимулира развитието на цветни пъпки през следващата година. Разпръсквайте тора в зоната на периферията на короната и извън нея. Добре е...
Зимното пръскане на овошките се прави срещу неприятели, които зимуват по кората, по пъпките и по клонките. При него се унищожават яйцата на червения овощен акар, яйцата на листните въшки, зимуващите л...
Баклата е отколешен зеленчук, кйто напоследък сякаш излиза от употреба. Отбягвана от крупните производители, тя представлява кулинарен интерес на много любители, още повече, че се отличава с голяма хр...
Еписцията (Episcia) е от Геснериеви. Родината е Тропическа Америка. В природата съществуват повече от 40 вида. Това е многогодишно тревисто растение, което се отглежда в окачени кошници или кашпи. Инт...
Прунус