Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Атрагената (Atragene) е от семейство Лютикови. Представлява храстовидна лиана с дървенисти стебла, която се хваща за опората си с помощта на завиващите се дръжки на листата. Цветовете са единични, скр...
При размножаването на лупина чрез резници новите растения запазват характерните белези на майчиното растение. Тези характеристики невинаги се запазват при размножаването чрез семена. Как става? С...
Въпреки че е изключително оригинална и красива, мединилата все още рядко се отглежда у нас. Това е обяснимо, тъй като тя произлиза от района на Филипините и Източна Индия и трудно се аклиматизира. При...
Махалебката (Cerasus mahaleb, Prunus machaleb) се използва в овощарството за подложка при присаждане на черешата и вишната. Притежава добра сухоустойчивост и студоустойчивост. Развива дълбоко прониква...
Цисус