Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Пълзящото циганче (Impatiens repens) е многогодишно тревисто растение, родом от тропическите гори на остров Шри Ланка. Този вид се отличава със стелещи се, червеникави, месести филизи, които достигат ...
Летният чесън се засажда още преди да е настъпила календарната пролет, през март, а даже и в края на февруари, стига времето да позволява. Почвата трябва да е обработена дълбоко през есента. Сега оста...
Резитбата е едно от основните мероприятия при отглеждането на малината. Тя се провежда два пъти в годината - през пролетта и през лятото. През пролетта се определя броят на издънките, които ще плодода...
През януари вече ще мислите за разсадите. Ако обаче тогава се сетите, че им трябва почва, май доста ще сте закъснели. Градината ще е покрита със сняг, а земята ще е скована от лед. Сега са последнит...
Японска дюля