Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Водният зюмбюл (Eichornia crassipes) е от семейство Pоntederiасeae. Големите листа на това плаващо растение са разположени на дебели дръжки и събрани в розетка. Черните мъхести корени са събрани в гъс...
Отглеждането на посадъчен материал от два пъти плододаващи през годината сортове малини не е както при обикновените, поради тяхната биологична разлика. Те образуват плодовете си върху зелени издънки в...
Повечето зеленчукови растения и полезните микроорганизми се развиват при слабокисела или неутрална реакция на почвата – рН да е в границите 6.5-7.0. Киселата среда е по-благоприятна за гъбите, слабо к...
Като хранителен продукт захарната царевица у нас става все по-популярна, но като градинско растение е малко позната. Любителският интерес към нея е напълно оправдан – притежава отлични вкусови качеств...
Пиерис