Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Начинаещите градинари често се жалват от това, че в техните лехи не растат репичките. Трябва да се знае, че старите и нетипични по окраска и форма семена на тази култура, а също и дребните, не дават к...
• На тежките почви и в ниските места лехите трябва да се разположат от север на юг. В този случай растенията по обед ще получават максимално количество слънчеви лъчи, които ще проникват между редовете...
Алпийската ягода е получила широко разпространение сред любителите градинари. Тя плодоноси без прекъсване или на вълни от края на юни до първите студове. Ягодите макар и дребни, са много ароматни и сл...
Разделянето на божурите е полезна градинарска практика. То ще ви осигури силни и здрави растения с обилен цъфтеж. Преди да изкопаете божурите, изрежете стеблата им почти до почвената повърхност. След ...