Красиво растение, което се отглежда заради цветовете и листата. Дълбоко нарязаните дъговидно извити листа обгръщат основата на стъблата, чиито върхове са окичени с тръбести пурпурни и бели цветове, които се появяват в средата на лятото. Растението живее дълго и понася сушата, но не обича да го безпокоят. Отрежете до равнището на почвената повърхност след прецъфтяване.
Сортове: А. спинозус е най-добрият избор. Той е издръжлив и с най-големи листа, но има и остри бодли. Съцветията са съставени от цветове с бели „устнички" и могат да се използват за свежи или изсушени букети. Височина 1,2 м, разпростира се на 75 см, цъфти от юли до септември. А. молис е по-висок, с меки бодли и с не толкова привлекателни листа и цветове.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Расте на слънце или лека сянка.
Размножаване: Разделете сгъстените туфи в началото на есента.
Макар да я наричат зелева, тя напада не само зелето, но и всички други растения от неговото семейство – кръстоцветните. Ще видите пораженията от нея по репички,у репи, синап. Храни се също и с листата...
Виновници за тунелчетата в кората на ябълките най-често са група дребни (2-3-4 мм) черно-кафяви бръмбарчета, с късо, сбито, цилиндрично тяло. Това да короядите. Те са широко разпространени и нападат г...
Зелето е зеленчукът, който присъства целогодишно на българската трапеза – прясно или преработено. Рано напролет първо се появяват засадените преди зимата зелки. Последни са късните, които ще редим в к...
Това цвете с величествено изправени цветоносни стъбла намира широк прием в нашата страна. То завладява интераса на любителите и с факта, че селекционерите непрекъснато създават нови сортове с вис...
Традесканция