Черната мана по пипера е разпространена навсякъде в страната. Смята се обаче, че повредите, които тази болест причинява, обикновено не водят до загиване на растенията. Причинява се от гъбата Cladosporium capsici. Среща се в полиетиленовите оранжерии, а също и по пипера на полето.
Болестта се развива по листата. По горната страна се появяват жълтеникави, закръглени, неясни очертани петна, които по-късно потъмняват. По долната страна петната се покриват с кафеникавозелен кадифен налеп от спороношението на гъбата. Този налеп е характерен признак за разпознаване на болестта. Тя обхваща най-напред по-долните листа, после преминава и по горните. Засегнатите листа се завиват, изсъхват и окапват. Благоприятни за развитието на черната мана по пипера са високата температура и високата влажност на въздуха. Такива условия се създавата при обилни и продължителни дъждове. Болестта уврежда по-силно младите растения отглеждани в гъст посев или торени с по-високи дози азотен тор.
Гъбата се запазва в окапалите листа, в растителните остатъци. През вегетацията болестта се разпространява със спори пренесени от вятъра.
Борба
В оранжериите трябва да се създават условия за добро проветряване. При поява на първите признаци на болестта пръскане с един от следните фунгициди: дитан М45 - 20 г (карантинен срок 20 дни), топсин М70 ВДГ - 10 г (карантинен срок 14 дни). Дадената доза е за 10 л вода.
Ако ягодовото ви насаждение вече застарява, добре ще е да го подновите. Това ще направите наесен. Хубаво ще е тогава да имате обезвирусен разсад, произведен в специализиран разсадник, но ако нямата та...
Маслата са известни доста отдавна като средство за растителна защита. Те могат да се използват за самостоятелно пръскане или като разтворители на химически вещества с инсектицидно, фунгицидно или херб...
Брунерата е изключително непретенциозно тревисто растение с презимуващо коренище. Коренището е дълго и месесто. Листата образуват розетка. Те са сърцевидни и със заострен връх, фино овласени, особено ...
Дицентрата е необикновено изящно растение, известно в културата от началото на XIX век. Французите го наричат сърцето на Жанет, немците – цвете на сърцето, в Русия е известно като разбито сърце, а у н...