Сингониумът има нужда от топлина, влажен въздух и предпазване от пряка слънчева светлина. Възрастното растение образува въздушни корени и тръбата с мъх е идеална подпора за това ефектно катерливо растение.
Необикновена черта на С. подофилум е промяната във формата на листата с възрастта. Младите листа са стреловидни на изправена стълба. На този етап багрите са най-ефектни и ярки. С възрастта стъблата стават катерливи, а листата – нарязани. Формата на младите листа може да запазите, като отрязвате частите от стъблата, образували въздушни корени.
Сингониумите са близкородствени с катерливите филодендрони и изискват същите условия на растеж. Най-популярният вид е С. подофилум – понякога се продава като нефтитис подофилум. Има много сортове – популярни са пъстролистните видове – от почти изцяло зелени до практически изцяло бели или жълти. По-рядко се срещат видовете С. ауритум и С. ангустатум.
Тайни на успеха
Температура: Умерено топло – минимална 15°С през зимата.
Светлина: Добре осветено, но защитено от слънцето място за пъстролистните форми; полусянка за изцяло зелените сортове.
Вода: Почвата трябва да е непрекъснато влажна; през зимата намалете поливането; избягвайте преполиването.
Влажност на въздуха: Редовно пулверизирайте листата.
Пресаждане: Напролет, на всеки две години.
Размножаване: Направете резници от стъбла с въздушни корени през пролетта или лятото; използвайте стимулатор за вкореняването.
Тиквичките се отглеждат чрез засяване направо на постоянното им място или чрез предварително производство на разсад. Трябва да се има предвид, че младите растения са силно чувствителни към ниски темпе...
Най-много нужда от хранителни елементи имат картофите, когато интензивно нараства наземната маса и клубените. Когато не стига азот, растенията изостават, листата стават светлозелени, преждевременно ок...
Коколобата (Coccoloba uvifera) е много ефектен листнодекоративен вид, който в последните години се настани и у нас. Растенията произхождат от Южна Флорида и Антилските острови, където се оформят като ...
Луковиците на зимния чесън завършват своето развитие през средата на юни и трябва незабавно да бъдат извадени. Това се познава по пожълтяването на долните листа и омекването на лъжливото стъбло. В таз...
Елеагнус