Подходящо растение за задната част на бордюра. В каталозите е описано като красиво, грациозно, величествено. Стъблата са издръжливи, а листата - сивозелени и дълбоко нарязани. Сферичните съцветия се появяват през лятото. Ехинопсът не е капризен, вирее в суха и варовита почва, но не понася плитка почва и сянка. Не пипайте стъблата и листата без ръкавици.
Сортове: За задната част на бордюра си вземете Е. bannaticus Taplow Blue - височина 1,5 м, разпростира се на 60 см, бледосините съцветия (5-7,5 см) се появяват между юли и септември. Е. ритро е с тъмносини цветове. Сортовете Veitch’s Blue и Ruthenicus достигат около 90 см височина. Е. Nivalis е с бледосиви съцветия и сиви стъбла. Цветовете на всички ехинопси са много подходящи за изсушени букети. Откъснете ги точно преди да са се отворили напълно, отрязаните по-късно опадват.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: Разделете туфите наесен или напролет.
Колорадския бръмбар е истинска напаст за картофите, патладжана и за безколовите домати. Насекомото развива от едно до три поколения годишно. И възрастните бръмбари, и ларвите могат да опоскат всичките...
Цитрусовите дървета в саксия обикновено не стават по-високи то от 1.20 м - 1.50 м, въпреки че повечето не порастват повече от 60 см. Кумкват образува изправено стъбло, докато на портокалите, лимоните ...
Към гигантските бегонии се отнасят два вида. Видът бегония кокинеа (Begonia coccinea) има брадеста коренова система. Разклоняващите се стъбла може да достигнат 2 м, като на ширина се разпростират близ...
На пръв поглед тези рядко отглеждани у нас растения лесно могат да се вземат за обикновени хвойнови храсти. Докато не цъфнат! Тогава всеки, който има макар и бегли ботанически познания, ще се замисли ...