Араукарията, наричана още чилийски бор, е единственият представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение. Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна Америка, Австралия и островите в Тихия океан. Това са красиви вечнозелени дървета с пръстеновидно разположени клони. Листата са гъсто наредени и игловидни, в различни оттенъци на зеленото. Цветовете са разделнополови – мъжките са събрани в големи цилиндрични съцветия, разположени на групи по върховете на клончетата, а женските представляват огромни цилиндрични шишарки.
Като стайно растение обикновено се отглежда Araucaria excelsa. Тя идва от остров Норфолк, близо до Австралия, където достига внушителни размери – 45 м височина и до 6 м обиколка на стъблото. Отличава се с хоризонтално разположени, широки, почти дисковидно наредени разклонения и гъста листна маса. Докато растенията са млади, короната изглежда много плътна.
Араукариите предпочитат прохладни помещения, в които температурата не надвишава 15 градуса. Ако не разполагаме с такова място, можем да й помагаме, като по-често я пулверизираме. Мястото й трябва да е добре осветено, но не припечно. Понася и леко засенчване. През лятото е добре да се изнася на открито сенчесто място.
Редовното поливане с престояла или дъждовна вода е необходимост. Не бива да се допуска нито преовлажняване, нито пресъхване на земната маса.
Харесва и високата въздушна влажност. Честото пулверизиране допринася за доброто развитие, а около корените е добре да се постави мъх сфагнум, който да бъде постоянно влажен.
Пресаждането става не по-често от веднъж на 4-5 години. Почвата трябва да е с кисела реакция и да съдържа около 30 % иглолистна листовка. Много трябва да се пазят от нараняване корените, защото листата започват да пожълтяват и да омекват.
Размножаването става чрез вкореняване на връхни резници през август-септември. Те трябва да са взети от разклоненията на централното стъбло, защото иначе ще образуват несиметрична корона.
Със съвсем малките араукарии може да се придаде изключително екзотичен вид на терариума. Младите изглеждат великолепно върху маса или цветарник, а порасналите дървета в контейнери са чудесна украса на хола или зимната градина.
Тайните на успеха
Светлина: Обича разсеяно осветяване.
Вода: Полива се умерено през всички сезони.
Влажност на въздуха: По-висока.
Подхранване: През 3 седмици от април до август.
Ако искате да си завъдите сега боровинка в двора, то можете да го направите със зелени резници. По този начин се размножават сортовете получени от вида “Заешко око”, които са устойчиви на засушаване. ...
Мексиканската юка, пренесена в стаята, променя характера си, но само отчасти. Тя често притеснява своите домакини, като започва ту да вехне, ту да се развива. За това необичайно поведение има обяснени...
Топлото и сухо време през летните месеци е добре дошло за развитието на акарите. След падналите валежи растенията имат голям и свеж прираст, но при високите температури и ниска влажност през тези месе...
Летният чесън, чиито луковици се съхраняват през зимата чак до пролетта, става готов за прибиране някъде през първата половина на юли. Вие не се ръководете от календарни срокове, защото може да се слу...
Стрептокарпус