Араукарията, наричана още чилийски бор, е единственият представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение. Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна Америка, Австралия и островите в Тихия океан. Това са красиви вечнозелени дървета с пръстеновидно разположени клони. Листата са гъсто наредени и игловидни, в различни оттенъци на зеленото. Цветовете са разделнополови – мъжките са събрани в големи цилиндрични съцветия, разположени на групи по върховете на клончетата, а женските представляват огромни цилиндрични шишарки.
Като стайно растение обикновено се отглежда Araucaria excelsa. Тя идва от остров Норфолк, близо до Австралия, където достига внушителни размери – 45 м височина и до 6 м обиколка на стъблото. Отличава се с хоризонтално разположени, широки, почти дисковидно наредени разклонения и гъста листна маса. Докато растенията са млади, короната изглежда много плътна.
Араукариите предпочитат прохладни помещения, в които температурата не надвишава 15 градуса. Ако не разполагаме с такова място, можем да й помагаме, като по-често я пулверизираме. Мястото й трябва да е добре осветено, но не припечно. Понася и леко засенчване. През лятото е добре да се изнася на открито сенчесто място.
Редовното поливане с престояла или дъждовна вода е необходимост. Не бива да се допуска нито преовлажняване, нито пресъхване на земната маса.
Харесва и високата въздушна влажност. Честото пулверизиране допринася за доброто развитие, а около корените е добре да се постави мъх сфагнум, който да бъде постоянно влажен.
Пресаждането става не по-често от веднъж на 4-5 години. Почвата трябва да е с кисела реакция и да съдържа около 30 % иглолистна листовка. Много трябва да се пазят от нараняване корените, защото листата започват да пожълтяват и да омекват.
Размножаването става чрез вкореняване на връхни резници през август-септември. Те трябва да са взети от разклоненията на централното стъбло, защото иначе ще образуват несиметрична корона.
Със съвсем малките араукарии може да се придаде изключително екзотичен вид на терариума. Младите изглеждат великолепно върху маса или цветарник, а порасналите дървета в контейнери са чудесна украса на хола или зимната градина.
Тайните на успеха
Светлина: Обича разсеяно осветяване.
Вода: Полива се умерено през всички сезони.
Влажност на въздуха: По-висока.
Подхранване: През 3 седмици от април до август.
На много градинари е познато - ако малиновите насаждения не дадат реколта, махаш с ръка и изрязваш злощастните храсти наесен. Затова пък на следващата година оцелелите филизи ще дадат супер-реколта! ...
В масовия случай градинарите не разполагат с подходящи уреди, за определят точно влажността на почвата. Ето защо тук ще споменем за някои практики, усвоени през годините. * Ако почвата е лека или съ...
Калмията (Kalmia) е многогодишен храст цъфтящ с прекрасни цветове. Заема около 1 метър площ. Височината му достига 2,5 - 3 метра. Срещат се и по-дребни видове, които са около 35-45 сантиметра. Родинат...
Почвените смеси за производство на разсад трябва да включват задължително торф за подхранване растежа на семената и почва. На пазара се намират натурални торове, които стимулират семената по време на ...
Капсикум