Доскоро в Япония на простолюдието най-строго се е забранявало да отглежда мурая. Само императорът е да се радва на красивото растение с нежни и ароматни белоснежни цветове. Придворният етикет го е задължавал да вдъхва аромата им, за да има бистър ум и да достигне дълголетие. Пак само на избрани е било разрешено да вкусват дребните, но много целебни плодчета на растението за укрепване на организма и отдалечаване на старостта.
Мураята е близка роднина на лимона. Произхожда от планинските тропически области на Югоизточна Азия и Полинезия. В домашни условия се отглежда много лесно, но все пак не бива да я лишавате от нито една от радостите на живота, ако искате да дочакате цветове и плодове. Обича умерените температури (през зимата не по-ниски от 16 градуса) и обилна светлина, но без пряко слънчево огряване. Тъй като няма определен сезон на покой, тя расте, цъфти и плодоноси през цялата година. Това й качество изисква равномерно и умерено поливане през всички сезони. Обаче в никакъв случай не бива да се злоупотребява с водата – преди поредното поливане почват трябва да е просъхнала добре. Съдовете, в които расте, не бива да са много големи. Когато кореновата система ги изпълни, растението се пресажда в съвсем малко по-голяма саксия, като се внимава кореновата шийка да остане открита. Почвата не бива да е много богата – 2 части градинска пръст, 1 част торф или листовка и 1 част едър пясък.
Размножава се със семена и резници. Семената се сеят веднага след узряването, тъй като бързо губят способността си за покълване. Цъфтежът започва още през първата година. Ако използвате резници, вземете полувдървесинени клончета, които ще се вкоренят в торф или перлит за около 2-3 седмици, но изискват висока температура и въздушна влажност.
Препоръчва се мурая да се отглежда в домове, където има болни от астма и сърдечни болести. Благоуханието на цветовете й доказано облекчава тяхното състояние.
Тайните на успеха
Температура: Висока – 16- 27 градуса, през зимата не бива да се понижава под 16.
Осветление: Интензивно, но без излагане на пряко обедно слънце.
Вода: Целогодишно умерено поливане без пресушаване и преовлажняване.
Влажност на въздуха: Изисква редовно опръскване с преварена хладка вода.
Пресаждане: През първите 2-3 години ежегодно, а след това на няколко години, когато почвата се изтощи.
Размножение: Чрез семена и полувдървесинели резници.
По всички надземни части -листа, листни дръжки и стъбла на краставиците, дините, пъпешите и тиквите се образуват белезникави петна, покрити с бял прашест налеп, който се разраства и за кратко време об...
Барбадоската череша (Malpighia punicifolia, Malpighia glabra) е известна още и под името ацерола. Тя произхожда от Централна и Южна Америка. Представлява гъст вечнозелен храст или малко дърво с височи...
Старите опитни градинари прилагат в практиката си някои тънкости, чрез които предизвикват по-бързото поникване на зеленчуковите семена. Важно за тях е добрата подготовка на почвата, в която ще се зася...
У нас шипката се среща навсякъде. Има я на морското равнище и високо в планината. Заради ценните си качества е култивирана още от дълбока древност. Практиците цветари са успели през годините да опитом...
Хризантемум (хризантема)