Доскоро в Япония на простолюдието най-строго се е забранявало да отглежда мурая. Само императорът е да се радва на красивото растение с нежни и ароматни белоснежни цветове. Придворният етикет го е задължавал да вдъхва аромата им, за да има бистър ум и да достигне дълголетие. Пак само на избрани е било разрешено да вкусват дребните, но много целебни плодчета на растението за укрепване на организма и отдалечаване на старостта.
Мураята е близка роднина на лимона. Произхожда от планинските тропически области на Югоизточна Азия и Полинезия. В домашни условия се отглежда много лесно, но все пак не бива да я лишавате от нито една от радостите на живота, ако искате да дочакате цветове и плодове. Обича умерените температури (през зимата не по-ниски от 16 градуса) и обилна светлина, но без пряко слънчево огряване. Тъй като няма определен сезон на покой, тя расте, цъфти и плодоноси през цялата година. Това й качество изисква равномерно и умерено поливане през всички сезони. Обаче в никакъв случай не бива да се злоупотребява с водата – преди поредното поливане почват трябва да е просъхнала добре. Съдовете, в които расте, не бива да са много големи. Когато кореновата система ги изпълни, растението се пресажда в съвсем малко по-голяма саксия, като се внимава кореновата шийка да остане открита. Почвата не бива да е много богата – 2 части градинска пръст, 1 част торф или листовка и 1 част едър пясък.
Размножава се със семена и резници. Семената се сеят веднага след узряването, тъй като бързо губят способността си за покълване. Цъфтежът започва още през първата година. Ако използвате резници, вземете полувдървесинени клончета, които ще се вкоренят в торф или перлит за около 2-3 седмици, но изискват висока температура и въздушна влажност.
Препоръчва се мурая да се отглежда в домове, където има болни от астма и сърдечни болести. Благоуханието на цветовете й доказано облекчава тяхното състояние.
Тайните на успеха
Температура: Висока – 16- 27 градуса, през зимата не бива да се понижава под 16.
Осветление: Интензивно, но без излагане на пряко обедно слънце.
Вода: Целогодишно умерено поливане без пресушаване и преовлажняване.
Влажност на въздуха: Изисква редовно опръскване с преварена хладка вода.
Пресаждане: През първите 2-3 години ежегодно, а след това на няколко години, когато почвата се изтощи.
Размножение: Чрез семена и полувдървесинели резници.
Индришето е многогодишно полухрастовидно растение, което на височина достига до 1,5 м. Стъблата са нежни, разклоняващи се, леко разкривени. Общият овал на листата е сърцевиден, но петурата им е силно ...
В групата на ранните зеленчуци влизат спанак, салата, репички, лук и чесън за зелено. Тези култури се характеризират с къс вегетационен период и слабо развита коренова система. Това ги прави много взи...
За късно производство на зелен фасул се избира почва чиста от плевели и осигурена с поливна вода. За предпочитане са глинесто-песъкливите, леките черноземи,речните наносни и богатите на вар почви. Не ...
От рода на астранцията (Astrantia) са познати 10 вида, но се отглеждат най-често само три. С красотата и трайността на цветовете си се отличава A. major - едроцветна астранция. Видът проидхожда от Цен...
Теменуга (виола)