Сем. Картофови – Solanaceae
Описание:
Едно- или двугодишно тревисто растение с право високо до 1 м окосмено стъбло. Долните листа са събрани в розетка, продълговато яйцевидни, остро нарязани, като стеблените са седящи полуобхващащи стъблото. Цветовете са едри в пазвите на горните листа, събрани в едностранно гроздовидни съцветия. Чашката е петлистна, делвовидна и влакнеста. Венчето е жълтеникаво, дълготръбесто с виолетови жилки и 5 тичинки. Плодът е многосеменна гърневидна кутийка. Цъфти м. юни - септември.
Разпространение:
Из буренясалите места, покрай огради и запустели стърнища до 1000 м н.в. навсякъде в България.
Употребявана част:
Събират се листата на растението.
Бране и сушене:
Листата се берат по време на цъфтежа - м. юни-септември. Берат се в кошници или кошове без да се натискат. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушените листа са сивозелени, с упойваща миризма и слабо горчив вкус.
Действие и употреба:
Противоспазматично и болкоуспокоително действие. Употребява се при задух, старческо треперене, хроничен бронхит, безсъние, болки в жлъчката, ревматизъм, трудно уриниране.
Външно: За мазане и разтривка при ревматизъм, ставни болки, невралгия, подагра; за жабурене при зъбобол и болки в гърлото. Във ветеринарната медицина - за промиване на червясали рани по добитъка.
Рецепта
1 чаена лъжица листа се киснат 1 час в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Внимание! Растението е силно отровно. Да се употребява само под лекарски контрол.
Кантарион жълт