Родината на форзициите е Източна Азия и Югоизточна Европа. Името им произлиза от името на шотланския ботаник Уйлям Форсайт. Известни са около 11 вида. Те представляват листопадни храсти със срещуположни, прости или частично трилистни листа. По края тези са назъбени или целокрайни. Цветовете са с чашки и жълто четириделно венче. Те се появяват рано на пролет преди разлистването по 1-6 в пазвени групи. Клонките са с груба, сивокафява кора.
Форзициите са много популярни в началото на пролетта. Те цъфтят първи сред почти зимния ландшафт. Форзициите са като кокичетата - едни от първите предвестници на пролетта. Те са много обичани и ценени . Зелените площи оживяват всеки март и април от многобройните бледожълти, или златножълти цветчета по клонките на форзициите.
Често форзициите се използват за покриване на стени, гола земя, за живи плетове и за единични храсти. Те растат на всякаква почва. Изискват места огрени от слънцето, но виреят също и на полусянка. За градинарите е необходимо да знаят, че форзициите не понасят силното подкастряне. Веднага след прецъфтяване да се премахват клонките, по които има повехнали цветове. Това трябва да става много внимателно с ножици – секатори.
Размножаване
Форзиция можем много лесно сами да си произведем от зрели резници, които се подготвят през февруари. Сега тя най-лесно се разпознава по кафявите ръбести клони и набъбналите пъпки. Нарязаните резници не бива да са по-дълги от 18-20 см. винаги горният отрез, който е 1-2 см над пъпката, трябва да се реже косо. Това се прави, за да не загниват резниците при дъждовно време, а водата да се оттича в почвата. Долният отрез, който е 1-2 см под пъпката и влиза в почвата, се отрязва хоризонтално. Внимава се при работа да не се оронват пъпките. Така подготвените резници се навързват в снопчета и заравят в пясък, където престояват до април – времето за засаждане.
В зависимост от времето идва моментът за набучкване на резниците. Местата са подготвени още през есента, но и сега трябва да се разбият буците, ако има такива с мотика и гребло. Правата лопата е изиграла своята роля през есента, но ако се наложи, може и тя да вземе участие в операцията. В зависимост от местата на вкореняване и дали форзицията е за единични или групови участия, резниците се поставят в рохкавата почва, но не докрай, а връхчетата да стърчат над земята.
РАЗСАД ЗА ФОРЗИЦИЯ
Помните ли как в детството си се събирахме на двора и играехме на “ластик”, на “дама”, на “разбойници”, организирахме си театрални представления? Подобен дух на колективизъм е чужд на нашите деца днес...
Трябва ли да пият кафе хората със сърдечно-съдови проблеми? Кардиолозите често чуват този въпрос от своите пациенти. Едни от тях по старому препоръчват да не се пие кафе, тъй като повишава кръвното...
Разговаряме с художничката Росица Трендафилова Росица Трендафилова е завършила НХА – София през 1978 г., специалност силикатни форми. Специализира в Париж. Има десетки участия в наши и предимно в...
Можем да ходим през ден на фризьор, да даваме луди пари за шампоани, балсами и маски и пак да сме недоволни от резултата. Няма съмнение - причината е в самите нас и по-точно в нещата, които не знаем з...
Градините утвърждават индивидуалността