До края на април имате предостатъчно време да си създадете нова ягодова градина или да попълните старата с нова смяна. Системите и разстоянията на засаждане зависят основно от начина на отглеждане. Използват се два начина – върху слама и върху черно фолио. При мулчиране на почвата със слама растенията се засаждат на единични редове, разположени на растояние 80 см един от друг. Стръкчетата са на 25 см едно от друго в реда. Когато почвата се мулчира с черно фолио, се оформят лехи, високи 10-12 см, и се покриват с фолиото. То е перфорирано в двуредова лента на разстояние 35 см между редовете на лентата и 20 см между растенията в редовете.
Засаждането
При първия начин растенията се засаждат в плитки (8-10 см) бразди, а при втория – в дупки, направени със специални садила в отворите на фолиото.
Старите и повредени листа се почистват, а коренчетата се отрязват на 2-3 мм, не се съкращават силно. За да се прихванат добре ягодите, корените им не бива да се подгъват при самото засаждане, а растежната пъпка да остане над повърхността на почвата. Правилно е растенията да се поставят до 2-2,5 см по-дълбоко, отколкото са били в маточника преди изваждането им. При твърде дълбоко засаждане има опасност пъпките да останат изцяло под пръстта и да не могат да пробият повърхността.
Поливането
При притъпкване растенията трябва да останат в плитки (до 2-3 см) ямички или браздички. Всяко се полива с по 0,5-1 литър вода, но на няколко пъти, за да не се затлачат пъпките и да не се уплътни почвата, защото ще се влоши прихващането. След 2-4 дни трябва да се полее още веднъж. За да се запази по-добре влагата, двадесетина минути след поливката е желателно почвата около растението да бъде мулчирана (покрита) с по една-две шепи прегорял оборски тор или пък със суха пръст. Задължително е пъпките да останат открити. Десетина дни по-късно картината на прихващането е ясна и тогава се подменят всички растения.
Задължителни изисквания
Подходящи за отглеждане на ягоди са всички почвени типове с добре окултурен орен слой, дълбок не по-малко от 30-35 см и наклон на терена не повече от 4-6 градуса. Не са подходящи почвите с плитък глеев хоризонт, високо ниво (над 60 см) на подпочвените води. Ягодите няма да станат и на непроветриви места и сухи склонове. Ще растат и ще плододават добре на почви със слабо кисела реакция – рН от 5,5 до 6,5. Най-добри предшественици са зърнено-житните (пшеница, ечемик, ръж, овес), бобовите (фасул, грах, фий, бакла), тревно-фуражните (люцерна, детелина, естествени ливади). Заетите с тревно-фуражни култури площи се разорават най-малко една година преди засаждането им с ягодови растения, за да се разложи добре чимът им. Неподходящи предшественици са овощните видове и някои зеленчуци – домати, патладжан, пипер, картофи, с които имат едни и същи болести по кореновата система.
Историята води началото си от далечната 1607, когато принцът на Махал се разхождал из пазара Меена, придружаван от свитата си. Неочаквано срещнал очарователния поглед на момиче, стрелкащ се под лъскав...
Гръцка лютеница Прoдукти: 12 кг червени чушки, 3 кг моркови, 1 л олио, 2 буркана доматено пюре, 3 глави кромид лук, 1 глава счукан чесън, 1-2 ч.ч. захар, подправки, сол. Нaчин на приготвяне: Пр...
Растението е познато с няколко имена, наричат го пирински, мурсалски, македонски чай, някъде - и миризлив бурен. Расте на сухи, варовити и каменисти места. Естествени находища има над 2000 м надморска...
Ботаническоно име на джела е илекс (Ilex aquifolium) и идва от приликата му с каменния дъб (Quercus ilex L.), а видовото име (aquifolium) означава „островърхи листа“. Това вечнозелено растение е трад...