23.10.2018 година
Р
ецепти за свободното време
 9588 |  0 
Шонбрун – гордостта на Виена
В пътеводителите за Виена задължително присъстват три двореца – Шонбрун, Хофсбург и Белведере. Сред тях най-красив и най-популярен безспорно е Шонбрун. Със своята великолепна архитектура, разкошно обзавеждане и приказни градини дворецът привлича като магнит многобройните гости на австрийската столица.

Историята

Легендата гласи, че през 1612 г. император Матиас по време на лов открил красив извор, заради което местността по-късно била наречена Прекрасния извор (на немски Шонбрун). Мястото придобива известност през 1642 г., когато Леонор де Гонсага – съпругата на император Фердинанд ІІ построила тук лятна резиденция и я нарекла Шонбрун. Тази резиденция е разрушена от турците по време на обсадата през 1683г.
През 1686 г. Шонбрун станал собственост на император Леополд І, който решил да построи на това място разкошна резиденция. Строителството започнало през 1696 г. и през пролетта на 1700 г. централният корпус бил завършен. По време на войната за испанското наследство 1701 г. обаче строителството на крилата било прекратено и дворецът останал незавършен чак, докато император Карл VІ не го подарил на дъщеря си – Мария Терезия.
Управлението на Мария Терезия се превърнало в златен век за Шонбрун. Наемайки талантливи архитекти, императрицата създава разкошния дворец, с който Виена заслужено се гордее.

Дворецът

Разгърнатата площ на сградата е 1,76 кв. км и превъзхожда 4 пъти площта на Ватикана. В двореца има 1441 стаи, в които по времето на Мария Терезия били настанявани 1500 души, съставляващи двора на императрицата. В момента за туристически посещения са отворни 40 зали, като най-интересни са:

Ореховата стая
Получила името си, заради великолепната орехова ламперия, тази зала била обзаведена от император Франц Йосиф в стил неорококо. Тук императора приемал многобройните си министри, дворцови чиновници и чуждестранни посланици.

Стаите на Елизабет – Сиси
Тези стаи са известни най-вече заради интереса към бурния и противоречив живот на красивата и своенравна съпруга на император Франц Йосиф. Към тези стаи спадат: Съпружеската спалня на императорското семейство, която Франц Йосиф и Елизабет са обитавали в началото на брачния си живот. Впоследствие Сиси не допускала съпруга си в спалнята или се уединявала в собствените си покои на първия етаж на двореца.
Работният кабинет на Елизабет, където в онези времена била монтирана вита стълба, за да може Сиси да напуска незабелязано двореца.
Тоалетната, в която императрицата прекарвала много време в грижи за тялото си. Известно е, че за оформянето на сложната й прическа всекидневно са били необходими няколко часа. Тази отговорна задача била поверена на Франциска Файфалик, която станала близка приятелка на Сиси. Тя често била използвана и като дубльорка, тъй като Елизабет мразела да участва в публични мероприятия.
Салонът на императрицата също принадлежи към стаите на Сиси. Той е декориран в бяло-златни съчетания, опасан е със светла коприна и е мебелиран в стил неорококо. На видно място в стаята виси портрет на Мария Антоанета в модно ловно облекло, нарисуван от женевския художник Жан Етиен Лиотар.
Стаята на Мария Антоанета, използвана по-късно от Елизабет, е интересна с това, че тук е подредена маса за хранене във вида, който е имала по време на императорските обяди.

Огледалната зала
Оформена също в бяло-златен декор, с разкошни огледала, тази стая дава представа за типичния параден интериор от времето на Мария Терезия. Тук на 13 октомври 1762 г. пред императрицата е свирил на клавесин шестгодишният Моцарт и както разказва гордият му баща, в един момент малкият гений непринудено се покатерил по коленете на Мария Терезия и я прегърнал през шията.

Голямата галерия
Тази зала е най-голямата в двореца. Дълга е 43 м и е широка почти 10 м. Тук са се устройвали пищни балове, тържествени приеми и празнични банкети. В тази зала през 1961 г. се е състояла историческата среща между Хрушчов и Кенеди.
Централната фреска в залата възхвалява управлението на Мария Терезия – централно място заемат образите на императрицата и нейния съпруг Франц І. На западната чрез алегоричните фигури – Мир, Съгласие и Изобилие се описва процъфтяването на Хабсбургската династия. Източната е на военни теми, като в центъра на фреската е изобразен бога на войната – Марс, а малко под него – Минерва.

Китайските кабинети
От Голямата галерия през широка аркада се преминава в Малката галерия, където по времето на Мария Терезия се провеждали семейните тържества. Вляво е Овалният китайски кабинет, а вдясно – Кръглия китайски кабинет. В тези кабинети Мария Терезия е почивала в тесен кръг приближени или е провеждала тайните си срещи. Китайските кабинети са интересни с невероятната си декорация.

Лаковата стая
След внезапната смърт на Франц І безутешната Мария Терезия оформя тази стая, като мемориал в негова чест. По стените на стаята са монтирани уникални черни лакови пана, изработени в императорската манифактура в Пекин по ескизи на архитекта Исидор Каневале.

Порцелановата стая
Стаята е оформена по ескиз на художника Жан Пиеман и е служила за работен кабинет на Мария Терезия. Стените са украсени с пищни гирлянди, между които са разположени 213 рисунки „шинуазри” – сцени от китайския живот. Тези рисунки са направени със син туш от самия Франц І и децата на императорската двойка.

Хесевските апартаменти
Тук е живяла Мария Терезия. Апартаментите се състоят от четири стаи, образуващи по своето предназначение и оформление единно цяло. Интересни са с уникалните си стенописи – дело на Йохан Бергел и Мартин Щайнрукер. В стенописите преобладават екзотични пейзажи, които пресъздават прехода от дивата природа към паркове, създадени от човешката ръка, като паркът в стил барок, изобразен в третата стая, символизира господството на човека над природата.

Градините

Дворцовият парк е разположен на площ от 1970 дка и е оформен във френски стил. Създаден е в последните дни на управлението на Мария Терезия и не се е променил до наши дни.
По цялата централна ос на парка от двореца до Шонбрунските възвишения се простира широка алея – Партер. В края на Партера е разположен Фонтанът „Нептун” , а по мисленото продължение на алеята се намира Глориетата – колонада в стил Ранен Класицизъм, играеща ролята на триумфална арка.
Вляво от алеята се намират Древноримските руини, преставляващи басейн, обграден с конструкция от арки. Пак вляво е Фонтанът „Обелиск” , известен с това, че в центъра на фонтана е издигнат обелиск, изписан с египетски йероглифи.
Непосредствено до Партера от дясната му страна има лабиринт, който е създаден още през 1720 г., но през 1892 г. е забранен, заради „наблагопристойни прояви”. В момента лабиринта е почти напълно възстановен и е отворен за посещение.
Пак от тази страна е Палмовият павилион. Създаден през 1882 г., за да приюти императорската колекция, днес павилионът е разделен на три сектора, в които се подържат различни климатични условия и се отглеждат многобройни растителни видове.
В Каретния двор е представена колекция от разкошни дворцови карети – изключителни постижения на виенските каретни майстори.
Най-голямата атракция на Шонбрунските градини е Зоопаркът. Построен през 1752 г., той се счита за един от най-привлекателните в света и се радва на огромен интерес сред виенчани и гостите на столицата.
15.04.2011 г. / Атанас Атанасов

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2018