12.12.2018 година
Р
ецепти за свободното време
 1514 |  0 
Паркът Гюел и фантазиите на Гауди
Паркът Гюел е емблематично място, в което фантазия и реалност си дават среща и оформят една нова естетика, изпълнена със символизъм и отворена към по-тясна връзка с природата. Вдъхновен от идеята за създаване на град-градина, Еузеби Гюел планира построяването на жилищен квартал в покрайнините на Барселона, предназначен за новата индустриална аристокарция, който град следва да въплъщава във себе си най-доброто, което е създадено до този момент и да бъде съобразен със здравословния начин на живот. Така в началото на 20 век Гауди заедно с група съмишленици започва работа по проекта, като така е завладян от ентусиазма да изгради нещо, което няма аналог до този момент, че през 1916 година сам се премества да живее в една от построените къщи. По план жилищното пространство е трябвало да вкюлча 60 триъгълни парцела за жилищни постройки, заобиколени от градини.

Закупеното и определено от Гюел място е в покрайнините на Барселона, далече от шума и ежедневния напрегнат ритъм на града. В този парцел от 15 хектара Гауди планира и помества централен вход, импозантна стълба, която води към основния площад на жилищния квартал, пазар и са прокарани основните и второстепенни алеи, които осъществяват комуникацията на мястото. Това е общата схема на изграденото в парка, но не тя е, която привлича многохилядните туристи, дошли да видят създаденото от самобитния архитект. Стилът Гауди, епохата Гауди е онази притегателна сила, която кара поколения наред да се удивляват от създаденото от твореца.

Застанал пред входа на парка, обикновеният посетител е впечатлен от гледката, която се разкрива пред него – алегорията моментално ни въвлича в приказния свят, където господстват джуджета, великани, вещици и магьосници, и със сигурност ни предстои да видим Хензел и Гретел зад ъгъла на двете приказни лоджии, обрамчващи входа на парка. Приликата с бонбонените и карамелени къщи в прочутата приказка на Шарл Перо е поразителна. Ярките цветове и необчайния вид на постройките провокират човешката фантазия.

Входът е старателно планиран, защото е вход към онова идеално място, което съмишлениците-ентусиасти желаят да изградят. Разположен в най-ниската част на парка, от него започва пътят, изпълнен със символика и мистицизъм, който води към най-високата точка на местността – разпятието, олицетворение на духовното израстване в търсене на онзи път към Голгота, който всеки трябва да извърви сам. Символиката е старателно планирана, защото в началото на миналото столетие самото общество е било чувствително към поредицата от загадки за разкриване, към неочакваните обрати, към екстравагантността изобщо. С цялото си тврочестно и най-вече чрез създаденото в прака Гюел Гауди интригува своите съвременници. При него необичайното е правило.

Като елементи на фантастичен декор от двете страни на входа са изградени две лоджии, които неминуемо привличат погледа на посетителя и изненадват с нетрадиционната си конструкцията. Тези сгради са били предназначени за охраната на парка и помещават в себе си жилищни помещения, които отново са изградени в иновативния за времето си Гауди стил – с множество овални форми, без прави ъгли и даже без ъгли. Входът е толкова експресивен, че неминуемо подготвя посетителя за преминаване на невидимата граница между двата свята – света на фантазията – вътре в парка и света на реалността – извън стените на идеалното място. Двете лоджии, които са комбинация от функционалност и естетика, имат гъбени куполи и в тяхната архитектура е съчетана модерната геометрия с фантастичния свят на приказките, където властват други закони на естетиката и въображението. Не случайно Гауди се счита за един от предшествениците на появилия се по късно сюреализъм в изкуството.

Веднага до входа е изградено мястото за паркиране на карети – т. н. ходещ слон – или кръглия навес, където каретите са могли лесно да влизат и да излизат.

След като е предвидил място за паркиране и оставяне на посетителите - живущите, самобитният архитект изгражда подстъпите към идеалното място за живот и построява монументалната стълба, водеща към към площада – центърът и притегателната точка на града-градина.

Стълбата е изградена от 45 стъпала, разделени от два фонтана, украсени със символични скулптури, които ни връщат към каталанската традиция, към фолклора и митологията на този народ, към традициите, завещани от най-добрите антични майстори-архитекти. Ансамбълът – стълбата, колонадата и площада са ненадминато постижение на самия Гауди. Символизмът, утилитарното и експресивността на изграденото са изведени до краен предел. Площадът, който има площ от 3000 кв. метра представлява дренажна система за събиране на дъждовна вода, която е предвидена да се използва за домакински нужди. Колонадата от 86 шест метрови дорийски колони са тръбите, които отвеждат дъждовната вода в огромна цистерна, намираща се под колонадата.

Драконът – митичното чудовище, пазител на парка, е в действителност преливник на водохранилището. И всичко това е облечено в една неповторима естетика, като следва строго определена логика на преминаване от едни митологичен/символичен елемент към друг. По отношение на дракона, който се явява и емблема на парка, а често и на създаденото от Гауди, интерпретациите за символизма, заложен в тази фантастична фигура, са много. Имайки предвид неговата функция (преливник) е възможно той да бъде свързан с митолигичния змей, пазител на подпочвените води в Делфи, както и с алхимичния саламандър. Драконът, змията са търсени фигури в гаудиевата естетиката. Те осъществяват връзката между действителното и мисловното, сюреалистичното. Отделните архитектурни елементи от стълбището са свидетелство за творческите търсения на Гауди. Всеки един детайл е старателно разработен и съобразен с общата концепция – превръщането на мястото в идеален град.

Така нареченият пазар – колонадата, монументало изправяща се над стълбището – понастоящем е място за културни събития. Тук отново се разкрива поредните естетически и символични внушения на твореца - полусферичните куполи са покрити с керамични орнаманти и цветни розетки. Четирите големи розетки представят четирите сезона и са свързани със изображения на слънцето, а четиринадесетте малки розетки представят различните фази на луната. Розетките, както и цялата облицовка на отделните съоръжения в парка, е изградена от счупени плочи, счупени чинии и други материали за ежадневна употреба, бутилки, чаши. Чрез въвеждането на тази техника Гауди се явява предшественик на кубистите и дадаистите в изкуството. Неговите картини са колкото абстрактни, толокова и реални и свързани с многообразието на живота и неговите различни гледни точки. В този ред на мисли и символиката на Гауди не е еднозначна, а многопластова.

Колонадата, за която стана въпрос, в действителност поддържа т. н. площад, който е място за обществени и социални дейности, но служи и за гигантски филтър на стичащата се по склона дъждовна вода. Площадът с пейката е последното нещо в парка, което Гауди е построил (1907 – 1913). Планиран като център на обществената изява и процесуални мероприятия, този площад в действителност е географският център на парка. Достъпен от всяка точка на ограденото пространство, от него тръгва мрежата от основни и второстепенни алеи, изграждащи инфрастурктурата на терена. Задната част на площада е вкопана в хълма амфитеатрално, с което дори визуално се подчертава важността на мястото.

Според запазена легенда змиевидната пейка е изградена, като са изследвани ергономичните особености на човешкото тяло и сядането на нея е доста удобно. Впечатляващата пейка, която в същност е балюстрада на огромното открито пространство, отново е обект на множество интерпретации. Формата и е свързана с митологичната змия, предлагаща плода на познанието, а и с морските вълни, които могат да бъдат видяни в далечината, и които разкриват нови хоризонти пред хората. Външната страна на пейката е украсена по традиционния за Гауди начин с палмови листа и знаците на зодиака, за да се направи връзката с многообразието на житейските съдби, а вътрешната представя абстрактни картини в синьо, зелено и жълто – цветове, свързани с обобщения образ на природата, или света, който ни заобикаля – слънцето, морето и зелената природа.

Алеите в парка са иновативно решение за преодоляване на разнообразието на терена и спираловидно се изкачват към върха. Изградени с материал от самото място, при тях най-ясно е постигнато хармоничното съчетание с природата, като суровата планина е превърната в авангардно пространство. Начинът на организация на пространството е такъв, че посетителят почни не усеща разликата между естествената и изградената среда.

Пъзелът от символи, който творецът е оставил, води към Разпятието -най-високата точка в парка, където по план е трябвало да се изгради параклис. Посетителят, след като е приминал през вълшебния свят на каталанския фолклор и древните езически вярвания, търси спасение във вярата и духовно се възвисява на онзи хълм, от където цялата околност се вижда като на длан и човек може да получи просветление за живота. В парка Гюел за пореден път тържествува еклектизма на Гауди и неговия неповторим индивидуален стил, който бележи началото на нова епоха в архитектурата и изкуството.
30.01.2015 г. / Десислава Коларова

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2018