Тадж Махал – една любовна история

Историята води началото си от далечната 1607, когато принцът на Махал се разхождал из пазара Меена, придружаван от свитата си. Неочаквано срещнал очарователния поглед на момиче, стрелкащ се под лъскавата коприна на булото и блестящите маниста на украшенията. Пет години по-късно принцът не само, че не забравил вълнуващата среща, но след като бил вече оженен веднъж, 20 годишният наследник на трона се оженва за голямата си любов -19 годишната Арджуманд Бано. Започнала като в приказките, любовта им устоява на интригите в двореца, на битките за наследство и достига до коронацията, когато Джахан, принцът на Махал, бива провъзгласен за шах. След 19 години щастлив семеен живот, когато любимата му почива, придружавайки съпруга си в Бурханпур по време на кампанията му да смаже поредния бунт срещу него и след раждането на тяхното 14-то дете, шахът издига паметник, разказващ нейната история.

Монументът

Тадж Махал е живият символ на голямата любов между шах Джахан и Мумтаз Махал (съкратен вариант на името на съпругата на шаха, означаващ „възвиси една от двореца”. Произходът на името на "Тадж Махал" не е ясно. Придворните историци на шах Джахан наричат паметника просто „гробницата” на Мумтаз Махал. Монументът е достойно място за преминаване във вечността на любимата съпруга на шаха. Паметникът се издига на брега на река Джамуна, която служи като широк ров, защитавайки Великата червена крепост на Агра, където се намира центърът на владетелите Махал, преди преместването на столицата в Делхи през 1637. Великолепната постройка с прилежащите й градини е създадена от шах Джахан през 1631 в памет на неговата втора съпруга Мумтаз Махал.

Обещанието на шаха

На смъртния си одър Мумтаз Махал поискала от съпруга си да обещае четири неща: първо, да построи паметник, който да възвеличава тяхната любов; второ, да се ожени отново, за да не бъде самотен; трето, да бъде мил с децата им - и четвърто, всяка година да посещава гроба й в деня на нейната смърт. Изложен на превратностите на съдбата, шахът успява да спази първото и второто си обещание. Строителство на паметника започва през 1631 и завършва след 22 години. Двадесет хиляди работници са били наети за извършване на строителните дейности. Главният архитект е иранецът Устад Ахмад Лахаури, който съумява да изгради мюсюлманската представа за рая на земята. Няма свидетелства, но е възможно самата работа по проекта да е координирана от италиански художник. Материалът за двореца е докарван от цяла Индия и централна Азия. Товарът е бил превозен с керван от 1000 транспортни слона. Комплексът е окончателно завършен през 1653 и е струвал 32 милиона рупии (около 68000 USD).

Тадж Махал - чудото на света

За хората по целия свят Тадж Махал, мавзолеят на шахската съпруга Мумтаз Махал, е синоним на Индия. Неговата изящност, овалният му купол и квадратната основа, върху която е издигнат, се открояват върху стотици брошури и пътеводители за тази необятна страна. Едновременно с това Тадж е безспорно една от най-ефектни сгради в света. Прославен заради своето архитектурно великолепие и естетическа красота, той се нарежда сред най-ярките човешки творения и поради тази причина естествено е включен в списъка на най-изтъкнатите световни чудеса. Гробницата няма подобие на земята и ничии смъртни останки не са пазени в по-възхитителен храм.

Градината

Градината около монумента е организирана в персийски стил и не е просто допълнение към храма, а има определен алегоричен смисъл - тя въплъщава духовността. Според Светия Коран, градината символизира рая, който съгласно светите текстове е красива градина. По този начин чрез градината и нейното алегорично изображение е показана връзката между живота и смъртта, между създаденото от човека, и онова, което остава за поколенията. Когато посетителят пристъпи през входната врата на комплекса, пред него се простира цялата градина чак до самия Тадж. Общата площ на комплекса обхваща 580 квадратни метра, от които 300 се падат на градината.
Зеленият килим пред храма започва от главната порта в подножието на Тадж Махал. Самата градина представлява поредици от дървета и фонтани. Издигнатият в центъра на градината мраморен воден резервоар във формата на лотус се нарича "Резервоар на изобилието". Местоположението му е така избрано, че да предоставя ясна и възхитителна гледка на мраморния паметник във водата от всяка точка на градината. Картината е невероятна – ослепителната белота на храма контрастира с буйната зеленина наоколо и отново подчертава изяществото и уникалността на сътвореното от човека в памет на една безгранична и незабравима любов.
Дизайнът на градината е вдъхновен от персийските градини и е въведен като стил от първия шах на Махал. Символиката му е свързана с четирите течащи реки през рая. В мистичните ислямски текстове от времето на Махал раят е описан като идеална градина на изобилието с четири реки, извиращи от центъра или от планината, разделящи градината на север, запад, юг и на изток. За разлика от други източни градини, особено японски, в които се акцентира върху съществуващите ресурси, персийската градина е изкуствено създадено ярко творение на човека, което се основава на строги геометрични форми.
През градината минават двата мраморни канали с фонтани, които поддържат установената симетрия. Тези канали са обградени с кипариси, символизиращи смъртта. Числото "четири" се счита за свято число в исляма и затова градината на Тадж Махал е разделена на четири части, представляващи ислямския рай, където текат реки от вода, мляко, вино и мед. Павирани с камък алеи разделят всяка градинска част на 16 части, оформяйки общо 64 цветни лехи. Във всяка от частите са насадени по 400 растения. Всички насаждения: цветя, храсти, дървета, са засадени, за да подчертават симетрията и идеалните фирми. Ранни свидетелства описват градината и нейното изобилие от растителност, включително рози, нарциси, овощни дръвчета, символизиращи живота. С упадъка на империята на Махал и градината била занемарена. В момента общият й вид е резултат от дългото британското управление в Индия. Обширните поляни около мавзолея приличат на английските ливади. Но независимо от липсата на автентичност, градината на Тадж Махал увеличава елегантността и красотата на гробницата с буйното си многообразие. Самото присъствие на това цветно пространство придава магичност и възвишеност на изящния Тадж Махал.

Снабдяването с вода

Градината се снабдява с вода чрез подземни тръби от река Джамуна. От реката чрез серия от глинени тръби водата се излива в продълговат резервоар, от който чрез поредица от помпи, задвижвани чрез волска тяга, водата достига до нивото на градината, където се излива в три последователни резервоара, последният от които има тръба в източната стена на комплекса. Тръбите се спускат надолу и след като минават под земята достигат до Тадж. Една от тръбите стига директно до храма, за да снабди фонтаните пред мраморния паметник. Равномерната и непрекъсната работа на фонтаните се осигурява от система, която поддържа непрекъснато водно налягане в медни съдовете, снабдяващи фонтаните с вода от основния резервоар.

Митове, свързани с гробницата

Успоредно с прекрасната любовна история за Тадж Махал битуват и зловещи митове и легенди за кръвопролития и осакатяване на ръцете на някои от майсторите, за да се гарантира, че съвършенството на постройката и създаденото никога няма да се повтори! До днес не са открити свидетелства, че шах Джахан е осакатил архитектите и занаятчиите, които са построили гробницата, за да не участват в създаването на друг подобен паметник. Редица историци от онова време твърдят, че майсторите просто са подписвали договори, че няма да участват повече в подобни проекти.
Друг мит гласи, че Шах Джахан е планирал да построи аналогичен на Тадж Махал музей от черен мрамор отвъд река Джамуна, за да изгради цялостния образ на живота и смъртта, на тъгата и възхвалата, но за съжаление е бил свален от трона от сина си Ауранджеб преди да осъществи своята идея.
Независимо от митовете и легендите, с които е свързано името на Тадж Махал, храмът се счита за най-добрият пример за архитектура на Махал, стил, който съчетава елементи от персийски, османски, индийски, и ислямски архитектурни стилове. През 1983 г. Тадж Махал става паметник на ЮНЕСКО за световно наследство и е цитиран като "перлата на мюсюлманското изкуство в Индия и един от общопризнатите възхитителни шедьоври на световната култура."