15.10.2019 година
1564339898.swf
Р
ецепти за градината
 16666 |  0 
Градинските пътеки
Това са нашите мълчаливи пътеводители. Те определят маршрута ни за движение по участъка, помагат бързо да се преместим от един ъгъл на градината в друг, свързват различните зони, постройки и елементи на ландшафта.
Пътеки и алеи са основата или, както казват специалистите, “скелетът” на всяко архитектурно-планировъчно решение в градината.
Пътната мрежа трябва да се планира от по-рано, още на етапа на проектиране на ландшафта (съвременните компютърни програми позволяват да се визуализира обликът на всяка градина). Набележете най-посещаваните места, обмислете къде ще се събирате да карате велосипед, къде ще разхождате детето си и къде бихте искали да се усамотите. Решете още кои пътечки ще използвате постоянно и кои сезонно. За всеки конкретен случай изберете съответния материал, разчертайте контурите и създайте индивидуално оформление. При проектиране на пътечки и площадки е необходимо да отчетете релефа на местността и да осигурите бързо оттичане на водата по време на дъжд. Градинските пътечки са прости по замисъл, но тази простота е привидна. При правилна организация те представляват доста сложно инженерно съоръжение.

Главната пътека

Пътеката, водеща от вратата към централния вход на дома, се смята за главна. Тя е най-широка и “тържествена”. Ако в двора има гараж за автомобили, към него обикновено също води такава пътека или отклонение от нея. За основни пътеки (магистрали) се използва здрав и практичен материал. Като правило това е или монолитна конструкция (бетонна или асфалтова), или настилка (за пътеката може да се подберат различни облицовки - бетонни и каменни плочи, тухли, тротоарни плочки).
Монолитната бетонна пътека е добра, тъй като може да й се придаде всякаква форма, сложни криволинейни очертания. За създаване на подобно покритие се изкопава корито дълбоко около 10-15 см, на чието дъно се насипва дренажна възглавница от чакъл с дебелина 6-8 см. По края на това корито, се прави дървен кофраж, който впоследствие се залива с бетон. За да се придаде здравина на такова покритие, понякога върху чакъла се поставя специална армировъчна мрежа. В зависимост от натоварванията, които предстои да поеме магистралата, се използва бетон с различна плътност. Високоякостна бетонна смес се приготвя от цимент, едър пясък и чакъл в пропорции 1:3:2. В сместа с по-малка здравина се увеличава съдържанието на пясък.
За да се бетонира повърхност на голяма площ (широка пътека, вътрешен двор или площадка около гаража), без да се образуват пукнатини, е необходимо да се направи “температурна фуга”. Повърхността на бетонното покритие може да бъде най-различна: равна, грапава, имитираща тухлена или каменна зидария. Асфалтово покритие на дворно място се използва много рядко.
Главният път може да се направи с твърди покрития: бетонни или тротоарни плочи, камъни, клинкер. За тях трябва да се подготви дренажна възглавница с дебелина в зависимост от предназначението на пътеката. Преди всичко се изкопава корито с дълбочина от 15 до 30-50 см, чието дъно се подравнява и трамбова. В него се насипва слой чакъл 5-15 см (обикновено се използва фракция 15-20 мм), върху чакъла се посипва пясък и отново се трамбова. За малки пешеходни пътечки е достатъчна само пясъчна възглавница с дебелина около 10 см. В някои случаи дъното и стените на коритото е препоръчително да се застелят с воал минерална вата. Този материал не е податлив на гниене, въздействие на гъби, плесени и различни химични съединения, изпълнява едновременно няколко функции. Той предотвратява механичното размесване на дренажната възглавница с почвата, защитава покритието от разрастващите се корени на растения.
В зависимост от начина на полагане на елементите на основата, настилката може да бъде “суха” или “мокра”. При сухи настилки от тухли, камък или тротоарни плочи се зида непосредствено върху заравнен и трамбован слой пясък. Друг вариант е те да се положат върху суха циментово-пясъчна смес, а след това да се полее пътеката с вода.
Комбинациите от различни по форма и цвят елементи позволява да се получат множество рисунки на настилката. Съчетават се различни покрития: например, добавят се към тротоарната плочка вложки от естествен камък, цветно стъкло, мрамор, морски пясък или полимер. Свободните промеждутъци на пътеката, между едрите каменни плочи, може да запълните с малки природни камъчета.
Настилка с употреба на циментово-пясъчен разтвор (мокра) напомня обичайната тухлена зидария. Разтворът се нанася или на долната страна на самата тухла, тротоарна или каменна плоча или на подготвената основа и след това в него се влагат елементите на настилката. Шевовете между тях, ако са много големи, може да се запълнят със същия разтвор или както при сухата настилка - с циментово-пясъчна смес, която после се залива с вода.
Първият есенно-зимен сезон ще покаже доколко професионално е изпълнена строителната работа. В хладно и дъждовно време по лошо покритите пътеки се образуват падини, настилката се издува или изкривява.

Паралели и меридиани

От централната пътека в различни страни се разделят второстепенни пътечки, а от тях други - още по-малки. Прието е, че ако по пътеката върви един човек, нейната ширина трябва да бъде 60-80 см, а за да се разминат комфортно поне двама - 120 сантиметра.
Пътечките “на втори план” могат да бъдат изпълнени от същите материали както главната, но често биват от дребен чакъл, земя, трева, засипана дървесна кора, специално обработена против загниване (така наречените меки покрития). Основната пътека в градината може да бъде от чакъл или от дърво, ако по нея не минават машини (косачка, снегорин). Покритието от чакъл е едно от най-евтините и лесни за работа. Отначало, също както при другите настилки, се подготвя основа от филц и пясък - с предварително изкопаване на корито или направо на повърхността на земята. Във втория случай по края на пътното платно задължително се поставя бордюр от камък или тухла, за да не се разнасят камъчетата. Бордюр е нужен още и за да предотвратява “пропълзяването” на почвата от окръжаващите затревени площи. Такава пътека се засипва с едър чакъл или трошляк с размер 10-20 милиметра.
Покритието от чакъл изисква старателни грижи. На дъното на коритото се полага полипропиленова тъкан, която помага в борбата с бурените, прорастващи от земята. Бурените, вкоренени в самия чакълен слой, се премахват ръчно. Дребните отпадъци може да се съберат с ветрилообразно гребло, но през зимата почистването от сняг и лед става сложно. Веднъж на 2-3 години трябва да се обновява - да се досипва нов слой.
Един от интересните материали за пътечки е дървото (обикновено се използва иглолистен материал, важно е той да бъде добре изсушен). Разбира се, дървото не е толкова дълготрайно като бетона или камъка, но при обработка със специални антимикотични разтвори служи от 5 до 10 години. Има различни варианти на оформление с използване на дъски или други дървени изрезки.
Дървесината добре се комбинира с други покрития. Заради това, че тя бързо поема влага, дървените пътечки винаги се правят на дренажна основа. Тях не бива да използвате на места с повишена влажност.
Настланите с камък пътеки, където движението не е прекалено интензивно, може да се “оживят” със зеленина. За това в големи процепи се посипва плодородна смес от равни части земя, торф и пясък. Тук се засаждат декоративни растения и треви, които относително лесно понасят стъпкване. Това са ацена, тлъстига (сортове, близки до природните, с не много сочни листа), мащерка, срещниче (особено подходящо за сенчести участъци), синя трева, декоративни видове живовляк (например червенолистен), различни мъхове. В цепнатините близо до края на пътечките може да се засади астилбе, дребни видове каменоломка, шапиче.
Стойността на градинското пътно покритие се определя основно от 3 неща: цената на материала за дренажна възглавница, самото покритие и работата.

Уроците на практиката

Запълване на фугите
Фугите между елементите на настилката трябва да бъдат твърдо фиксирани или плаващи. В болшинството случаи те не се фиксират твърдо. Пълнеж от пясък предоставя определена свобода. Счупена или пукната плочка се заменя лесно, без да се разрушава цялата настилка. Но ако се притеснявате, че пясъкът от терасата пред къщата постоянно ще попада в жилищните помещения, фугите може да се запълнят със специална студоустойчива смес. Тя ще осигури повишена твърдост и стабилност на покритието.

Подпорните стени
Настилката се нуждае от някои специални елементи, които отчетливо да обозначат нейните граници. С тази задача прекрасно се справят подпорните стени. Построени от камък или бетон и вкопани на 5-6 см в земята, те твърдо фиксират покритието и не му позволяват да се разлее. Освен това подпорните стенички сами по себе си са чудесен декоративен елемент. Не е задължително те да бъдат високи. Може да се извисяват едва на няколко сантиметра над покритието или дори да се намират в една равнина с него. Многообразието от размери, оттенъци и рисунък на блоковете автоматично отделя стените визуално. Технологично първо се правят подпорните стени и едва след това се изпълнява останалата настилка.

Цветовете в палитрата
Настилката от естествен камък винаги изглежда оригинално, но в природата няма и не може да има две еднакви парчета камък. Затова натуралната настилка винаги “играе” и не се нуждае от никакво допълнително украсяване. С изкуствения камък положението е едновременно и просто, и сложно. От една страна не е нужно толкова щателно да се подбират елементите на настилката, тъй като те си подхождат помежду си. От друга - едноцветното покритие е доста еднообразно. За избягване на монотонността е най-добре да се застилат пътечките или площадката с плочи в няколко близки оттенъка. От такова покритие само ще спечелите.

Как да се увеличи животът на плочите?
Какво да изберете - естествен или изкуствен камък, този или онзи материал за подложка на основата или запълване на фугите? Отговаряйки си на тези въпроси, отчетете в какви климатични и сезонни условия ще бъде експлоатирано покритието. Един от начините за увеличаване живота на настилката е изборът на плочи с такава конфигурация, при която елементите ще се зацепват един с друг, съвместявайки стърчащи и врязани участъци (полуостров и залив). Дадената структура на настилката увеличава общата площ на фугите, но повишава здравината на покритието като цяло. Сега не е трудно да се подбере желаният рисунък на настилката. Особено внимание изисква и обработката на фугите в “пограничните” области, например в допирни линии между настилката и стените на къщата. Тези отговорни възли трябва да се усилят със специална ивица фолио или хидроизолационна импрегнация.
26.07.2011 г. / Тома Христов

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2019