Това интересно растение, един от многобройните представители на семейство Миртови, е разпространено в тропиците и субтропиците на Южна Азия. Представено е от близо 400 вида дребни, вечнозелени дръвчета и храсти.
Названието се дължи на стреловидно заострените крайчета на венечните листа – на гръцки ardis – стрела.
Като стайно растение обикновено се отглежда Ardisia crenata – храстовидно растение с хоризонтално израстващи клонки. Листата са дълги от 6 до 12 см, последователни, на къси дръжки, ланцетовидни, на върха заострени, назъбени по краищата, кожести, тъмнозелени на цвят. Цъфти с бели цветчета с розови точки или чисто розови, петделни, с характерен приятен аромат. Цветчетата са събрани в красиви щитовидни съцветия, образуващи се по върховете на клонките или в пазвите на листата. Цъфтежът продължава през цялото лято – от юни до ноември. Декоративните си качества обаче ардизията дължи на своите плодове – дребни яркочервени ягодки, около 1 см в диаметър. Те узряват през зимата и тогава растението изглежда вълшебно.
Размножаването на ардизията става през пролетта с връхни резници, въздушни отводи или чрез семена. Вкоренените растения се засаждат в богата почвена смес, съставена от две части листовка и една част торфена пръст с добавка на малко пясък. Съдовете трябва да имат много добър дренаж – на дъното им се слагат натрошени керамични парчета от саксии или керамзит, защото застоят на влага в пръстта води до загниване на корените. Младите растения се пресаждат всяка пролет, а по-възрастните – веднъж на 2-3 години. Поливането е непрекъснато през цялата година, но не се допуска преовлажняване. През лятото растението се отблагодарява с обилен цъфтеж, ако се подхранва веднъж седмично.
Ардизията е светлолюбива, развива се добре на югоизточно или югозападно изложение. През зимата изисква висока температура – над 18 градуса и висока въздушна влажност. През лятото е добре да се изнесе на балкона или на двора и да се разположи в сянката на по-високи растения. Много декоративно изглежда ардизията, отглеждана в голям аквариум или в стъклена витрина. Това е и сигурен начин растението да се предпази от опасните за него течения и от сухия въздух на помещението.
Преди хиляди години хората събирали малки камъчета, парчета стъкло и отломки от керамична посуда, за да украсят своите домове с рисунки. Те покривали с мозайка подове, стени, тавани и дори мебели. ...
Зрял фасул със сини сливи Прoдукти: 2 ч.ч. зрял фасул, 1 ч.ч. сушени сини сливи, 2 с.л. краве масло, 1 к.ч. течна сметана, 1 с.л. захар, 2 с.л. настърган кашкавал, 1 с.л. ситно нарязан копър, сол...
Случайно изпуснат предмет или счупена ваза, преместена не както трябва тежка мебел и т.н. могат да станат причина за появата на грозни пукнатини, отчупвания и вдлъбнатини върху пода. Възможно ли е да ...
Церопегията (Ceropegia) е от семейство Асклепиеви. Този род включва около 180 вида, които растат из всички тропически райони. Най-разпространен е Ceropegia Woodii – светлолюбиво сукулентно растение...