Растението е познато с няколко имена, наричат го пирински, мурсалски, македонски чай, някъде - и миризлив бурен. Расте на сухи, варовити и каменисти места. Естествени находища има над 2000 м надморска височина в Пирин, Рила, Средни и Западни Родопи, Славянка.
Многогодишното растение има прави и приповдигащи се стъбла, високи до 50-70 см. Листата са целокрайни, срещуположни, долните са продълговато ланцетни с къса дръжка, а горните са сърцевидни и приседнали. Цветовете са събрани в класовидно съцветие с яркожълти прицветници.Чашката е тръбеста, звънчевидна, с 10 жилки и 5 зъбеца, покрити с дълги власинки.
Използва се надземната част – листата, цветовете и стъблата, събрани през време на цъфтежа, който е през юли и август. Суши се на сянка или на в сушилни при температура 30 – 35 градуса. Изсушената билка има приятен аромат и слабо горчив вкус. Когато не е нарязана може да се съхранява 2 години.
Засява се в покрити сандъчета
Семената му имат кълняемост между 50 и 60 процента. Може да се отглежда в изкуствени насаждения. Почвата трябва да се смеси с пясък и лехите да са задигнати, за да не се задържа излишна вода. Разстоянието между лехите трябва да бъде около 70 см, а между растенията 40-50 см. Семената се засяват рано напролет в сандъчета като се покриват с найлон или стъкло. През месец април-май /в зависимост от температурата/ се засаждат навън. В началото растенията са малки и имат нужда да бъдат поливани през няколко дни. Трябва също редовно да се плевеят и окопават.
Лечебно
Растението не е напълно изследвано, но е известно като българка виагра. Препоръчват го при спастичен бронхит, действа отхрачващо, омекотяващо и облекчаващо на възпалените лигавици. Помага при всички видове кашлица, гръдна жаба, енфизем.
Една чаена лъжичка от изсушената билка се запарва в 200 мл вряща вода. Прави се запарка 15-20 минути, след което се прецежда. Пие се по 100-150 мл преди ядене и вместо вода. Пиринският чай има приятен аромат и се използува не само като лечебно средство но и като сгряваща напитка.
Много хора мечтаят за собствена градина, за която да се грижат с любов. За съжаление повечето от жителите на градовете никога не могат да постигнат мечтата си. За тях, както и за всички, които имат ну...
Родината на форзициите е Източна Азия и Югоизточна Европа. Името им произлиза от името на шотланския ботаник Уйлям Форсайт. Известни са около 11 вида. Те представляват листопадни храсти със срещу...
Приказната екзотична градина на Монако, една от туристическите атракции на града, е разположена на отвесните скали над самия град с изглед към прекрасния средиземноморски залив. Посетителят не само се...
Още преди нашата ера прадедите ни са отглеждали рибки. Аквариумите били от камък и нямали водни растения. Отглеждането на декоративните видове обаче започва през 13-и век в Поднебесната империя. Тук ...
Как да берем и сушим билки?