01.03.2021 година
1564339898.swf
Р
ецепти за градината
 6001 |  0 
Отглеждане и размножаване на пеперомията
Едно от предпочитаните растения за украса на интериора е пеперомията. Това тя дължи преди всичко на интересния рисунък и впечатляващите багри на листата. Цветовете, макар и забележими, нямат особено значение. Впрочем на ботаника са известни много видове пеперомии, разпространени в тропическите области на Америка и Азия. Доста от тези видове са обект на целенасочена селекция, съответваща на потребностите на интериорния дизайн. Те се отличават по дължината на стъблото (от 15 до 50 см), което може да е пълзящо или изправено растящо, както и по формата и баграта на листата. При някои видове те са овални, овално яйцевидни или сърцевидни, гладки, набръчкани или кадифени със зелен, жълтозелен, кремав, червен, родово-червен, пурпурно-виолетов или в друг нюанс рисунък. Характерен признак на листата е тяхната консистенция, която дава възможност видовте да се разделят на две групи – дебелолистни и меколистни. Меколистните изискват по-висока влажост и затова някои видове любителите с успех отглеждат във флорариуми. Дебелолистните обикновено са предпочитаните, особено в градски условия, тъй като са значително по-устойчиви на сухия въздух в помещенията, отоплявани от топлоцентрали или с електричество. Един от най-често отглежданите видове у нас е пеперомията клусифолия (Peperomia clusiifolia), с която по-долу показваме надеждния начин на размножаване, но нерядко се срещат и такива като P. argirea, P.caperata, P. leaves, P. magnoliaefolia и др. не само декоративните им качества ги правят желани участници в интериорната подредба. Смята се, че всички видове пеперомия унищожават болестотворните бактерии, витаещи във въздуха. Успехът при отглеждането им е различен и несполуките най-често, както и при много други цветя, гостенки у нас от различни части на света, се дължат на пренебрегнати изисквания към условията на околната среда. Разпространените у нас видове не са претенциозни и при малко повече съобразиелност с успех може да се отглеждат във всеки дом.

Изисквания

Трябва да се има предвид, че пепeромията е топлолюбиво растение и сравнително високата температура е необходима както през лятото, така и през зимата. Най-благоприятната температура е между 20-25°С. През зимата тя може и да е малко под 18°С, но не и под 14°С. При температура, по-висока от 27°С и по-ниска от 14°С листата започват да се нагърчват и да окапват. По-особени са изискванията на пеперомията към светлината. Тя изявява декоративните си качества, когато на добре осветено място, понася и до известна степен и полусянката, но прякото слънчево осветление никак не е желателно. В такъв случай листата избледняват, появяват се жълти петна, които впоследствие покафеняват, докато при недостиг на светлина губят цветната си окраска и позеленяват. За успеха при отглеждането от значение е и поддържането на умерена почвена и въздушна влажност. Преполиването причинява омекване на стъблата и листата, които започват да потъмняват и да опадват. При засушаване на почвата и при ниска въздушна влажност също опадват. За поддържане на необходимата влжнаст от значение са умерените поливки, както и опръскването с помощта на пулверизатор. През зимата поливането е по-оскъдно и опръскването се избягва. От значение е и подхранването. Извършва се през двадесетина дни през топлите месеци. Използват се торови разтвори за листни декоративни растения.

Пеперомията може да се размножава по няколко начина

Един от тях е чрез върхови резници, ктоито се потопяват във вода, но малко от тях пускат корени. Може да се засаждат и листа в почва или пясък с дъжките, които пускат корени, макар и не във всички случаи. По важното е, че тези листни езници при някои видове не възпроизвеждат майчиното растение и резултатът може да е разочароващ. Най-сигурният начин е разделянето на коренището на две или повече части, щом то е достатъчно добре развитието.

Ето как се постъпва

Растението, което ще ни послужи за размножаване, трябва да е добре развито (сн. 1). То трябва да е в това състояние, в което казваме, че саксията му е отесняла и се налага да бъде пресадено в следващия по големина номер саксия. Вместо по-голяма избираме походящи саксии, в които ще намерят място новите растения. От старата го изваждаме, като го обръщаме с върха надолу. Това става лесно, щом почвата предварително е овлажнена (сн. 2). Предварително сме започнали подготовката на новите саксии. Най-съществената част от тази подготовка е оформянето на добър дренаж, защото слабата коренова система на пеперомията не понася застоялата в съда вода. Дренажните отвори покриваме с парчета от стара натрошена глинана саксия (сн. 3) или други подходящи твърди тела (неравни камъчета). Върху тях нанасяме около двусантиметров пласт от чист едрозърнест речен пясък (сн. 4). Върху песъчния нанасяме почвена смеска. Нея можем да приготвим от листовка и градинска почва с добавка на речен пясък или перлит. Разделяме коренището на две или повече части според възможностите (сн. 6). Това правим с ръце, употребата на нож не се налага, тъй като пеперомията не образува дебели и твърди корени. Поставяме дяловете от растението в новите саксии, като ссе стремим дълбочината на засаждане да е такава, каквато е била в стария съд, а сдтраничната празнина попълвам с приготвената смеска (сн. 7). Насипаната пръст уплътняваме с пръсти, за да избегнем образуването на кухини (сн. 8). Невисимо от това и от влажността на почвата, поливаме обилно, за да осигурим възможно най-добрия контакт межу корени и почвени частици (сн. 9).

Публикацията е подготвена със съдействието на Ботаническата градина на БАН
16.08.2012 г. / Ангелина Симеонова

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2021