05.03.2021 година
1564339898.swf
Р
ецепти за родители
 4888 |  0 
Кризите на възрастта при децата
Като правило повечето от родителите нямат никакво понятие за детските кризи. Непослушанието на своите деца те приписват на капризи, разглезеност, магнитни бури, компютърни игри и дори на лошото влияние на бабите и дядовците, при които е прекарало ваканцията. Съответно и “възпитанието” - едни с нотации, други с бой. Децата имат истински кризисни периоди, които нямат нищо общо нито с глезенето, нито с бабите, нито с компютърните игри.

Първа степен: АЗ СЕ РОДИХ!

Учудвате се, че първата възрастова криза е свързана с... раждането. В корема на майката бебето е винаги нахранено, то е на топло, уютно, безопасно място. По време на раждането и първите месеци след това то чувства силен дискомфорт, страх и безпомощност. Затова психолозите съветват новороденото да бъде неотлъчно с майка си, дори и в родилния дом. Подобно състояние човек може да изпитва през целия си живот. Когато психоаналитиците връщат пациентите си в младенческата възраст със съответните техники, става ясно, че неврастеничните и неспокойни личности са изпитвали страх, тъга и самота в първите месеци на живота си. Ясно е, че майките им не са ги обграждали с особено внимание: когато децата са се задавяли от плач, не са им обръщали внимание с възпитателна цел, когато са били гладни, не са им давали да ядат, за да не нарушат режима, и са се успокоявали че “това е за тяхно добро”.
За новороденото е жизнено необходима майчината любов и ласка. В никакъв случай не е по-маловажна от сухия памперс, красивото креватче или “фирмения” биберон. Учените са доказали, че недоносените бебета, които се държат на ръце по-често, наддават на тегло по-бързо. Ако майката не само носи детето на ръце, но и го гали, прегръща и целува, това действа още по-благоприятно: то се успокоява, минават болките.
Особено важно е докосването на майката в първите три месеци след раждането - това помага на детето по-лесно да преживее “трудната възраст”. А навършилите три месеца може да бъдат “възпитавани” внимателно: да не се вземат веднага на ръце, ако плачат (има се предвид да не плачат с часове, а няколко минути), иначе плачът може да стане навик. Но трябва да сте сигурни, че детето ви е добре, не е гладно, не му е студено или горещо. То може да хленчи и само затова, ако му е неуютно.
Много важно е да кърмите бебето по-дълго време. Според изследване, проведено в Нова Зеландия, се установило, че децата, които са кърмени от майките си, са по-добри ученици и показват по-висок коефициент на умствено развитие от тези, които са отглеждани с готови храни.

Втора степен: ИСКАМ ДА РАЗБЕРА!

За криза при навършилите година и половина не се говори много. Тя дори не е криза, а миникриза, но не се учудвайте, ако детето ви на тази възраст обяви “ден на непослушанието”. Бъдете морално готови, че може да опита със зъби тенджерите, мишката на компютъра, обувките, иглите за плетене и т.н. След това ги захвърля надалече и това дразни родителите. Увереността на детето в собствените сили зависи от това, доколко има свобода да изучава света около себе си, как се отнасяте към неговите експерименти. Ако възрастните ограничават детето - държат го в кошара, забраняват му да разхвърля играчките, принуждават го да стои или седи на едно място, карат му се за повредени предмети, то много скоро ще разбере, че неговата активност е зло и ще се бои да проявява своята любознателност и инициатива. Лесно е да се досетим как това ще му се отрази с напредването на възрастта.
Така че навреме променете поведението си.
Отнасяйте се спокойно към желанието на детето да удря, да чупи, да хвърля - това не е агресия и желание да прави напук. Детето откъсва ръцете и краката на куклата, защото иска да разбере как е направена, какво има вътре. Същото любопитство го кара да отвинти колелото на автомобилчето.
В никакъв случай не го наказвайте за повредените играчки. Вземете пример от индианките - те не наказват деца, по-малки от пет години, тъй като смятат, че докато детето не може да резбере защо му се карат, всяко наказание е не само напразно, но и опасно.
Може да има и друга причина, ако детето чупи играчките - може да се бои от тях. Психолози са установили, че малките деца много често се страхуват от кукли и играчки, големи колкото тях. Огледайте внимателно детската стая и “изселете” големите експонати.

Трета степен: НЕ ПРЕЧЕТЕ, АЗ САМ!

За кризите при тригодишните са написани много книги и дисертации.Родителите, които са далече от научната терминология, определят поведението на детето така: “Той си търси правата”. Към този момент детето наистина започва да си търси правата, тъй като осъзнава, че майката и таткото са “отделни” хора, той е отделно от тях, т.е. самостоятелна личност. Опитайте се да му покажете стара негова снимка и попитайте “Кой е този?” Преди година той плахо би казал “Гого”, а сега гордо заявява “Аз”. И както се полага на всяка “отделна” личност, има собствени желания и нежелания. Ако например преди се е обличал, без да обръща внимание на дрехите, то сега може да чуете от него “не искам” по повод и без повод.
Как да реагират родителите? Разбира се, може да принудите детето да постъпи така, както искате вие.
Внушението с каране, шамари и наказания в ъгъла решава проблема. Но това не е най-хуманният и ефикасен вариант. По-разумно е да предложите на детето да направи избор: “Какво искаш - супа или кюфтета?”, “Коя шапка ще сложиш - червената или синята?”, “Ако не се облечеш, няма да излезеш на разходка.”
Позволявайте му да проявява своето “Аз” там, където на никого не пречи. Той сам може да реши с какви играчки да играе, каква фланелка да облече. В тази възраст най-ефикасният принцип е: поощрявайки добрите постъпки на детето, вие може да коригирате неговото поведение. За тригодишните е много важно да получат одобрението на родителите си.
Също така много важно е да позволите на детето да придобие отрицателен опит, например обяснете му, че не трябва да пипа горещи предмети. Ако продължава да упорства, му разрешете да докосне леко горещата тенджера. Едва ли ще поиска друг път да повтори експеримента.

Четвърта степен: ИСКАМ ПРИЗНАНИЕ!

Поредната “критична” възраст дебне децата на 6 - 7 години, която съвпада с постъпването в първи клас. Според психолозите тогава детето мъчително решава въпроса за своето място в обществото. Разбира се, то не разсъждава с такива понятия, но в този период то действително се опитва да се впише в обществото. За него е важно не само признанието на родителите, но и на неговите връстници. А как да получи признание? На първо място да се учи добре и да бъде лидер в колектива. Така че в случая много зависи от училището и съучениците му. Сами може да направите извода и внимателно да подбирате училището, където ще учи детето ви. Ако обича спорта и трудно се заседява над книгите, не си струва да го пращате в гимназия. Най-добре го запишете в спортно училище, това ще повиши самочувствието му. Допълнителните занимания не подбирайте според вашите мечти в детството, а според мечтите на вашето дете.
За да свикне по-бързо с новите условия, учете го на самостоятелност. Знаете ли как постъпват индианците със своите шест-седемгодишни деца? Момчетата ги вземат на лов и даже им поверяват лък и стрела, а момичетата се запознават с тънкостите на домакинството. И докато децата се занимават, възрастните внимателно ги наблюдават. От това доколко успешно се справят, до голяма степен зависи бъдещата им социална реализация.

Пета степен: АЗ СЪМ ВЕЧЕ ГОЛЯМ!

Едва сте успели да дойдете на себе си след поредната криза и се задава нова, наречена преходна възраст. Родителите с ужас очакват този момент, страхувайки се, че децата им може да станат неуправляеми. Но на практика не всички тийнейджъри имат предизвикателно поведение. Някои, напротив, стават мълчаливи и затворени.
Преходната възраст е съпроводена с хормонални изменения, които променят поведението на младите момичета и момчета - на моменти стават малко истерични, неконтролируеми и дори буйни. Предизвикателното поведение и грубостта по отношение на възрастните е по-скоро вик за помощ. Децата никога няма да признаят това. Анонимна анкета на ученици от горните класове е показала, че повечето от подрастващите искат родителите им да четат техните дневници и са съгласни те да уреждат конфликтите им с учителите, но така, че да не разберат приятелите им.
Ако децата не са установили добри отношения със своите връстници, поощрявайте ги за такива занимания и увлечения, където ще могат да общуват с тях: посъветвайте ги да се запишат в театрална школа, да поканят съучениците си на поход. Но в никакъв случай не упражнявайте натиск над детето, отнасяйте се с уважение към неговото мнение. Изрази от рода “Какви ги приказваш” или “Не ми е до твоите проблеми” са недопустими.
И не забравяйте да поощрявате по-често вашето пораснало дете, кажете му нещо приятно, потупайте го по рамото, прегърнете го. Дори синът ви да е една глава над вас, а дъщеря ви да “краде” от вашата козметика, те са още деца. Това е и главното противоречие на преходната възраст: тийнейджърите се стремят към самостоятелност и в същото време остро се нуждаят от родителска обич.
19.05.2011 г. / Елена Василева, Мария Димитрова

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2021