02.06.2020 година
1564339898.swf
Р
ецепти за родители
 1379 |  0 
Боят: За и Против
Много от родителите се заричат, че никога няма да ударят детето си. Но един ден нервите им не издържат и... обещанието отива на вятъра. Трябва ли да се обвиняват за това?
В дванайсет европейски страни, сред които Германия, Дания, Швеция и Норвегия, боят на децата е забранен със закон. Причината - методът не е възпитателен. Какво пък толкова, биха реагирали повечето хора, една плесница не е навредила никому!

Така ли е наистина?

Тригодишният ви син бърка в пясъка и после облизва пръстите си. Повтаряте му веднъж, два, три пъти да не прави така. В отговор той започва да посипва с пясък косата си. Повишавате тона и докато се усетите, вече сте го шамаросали. След наказанието малкият немирник става по-послушен от ангел, сякаш е чакал именно него, за да се успокои. Плесницата е дала своя резултат, но въпреки това се чувствате гузни. Сгрешили ли сте, като сте избрали най-лесния начин за излизане от ситуацията? Трябва ли да прегърнете пакостника, за да разбере, че съжалявате за избухването си? Нужно ли му е утешение? Все въпроси, измъчващи не един родител.

Личността на детето изисква уважение

Според някои психолози дори най-невинната плесница е доказателство за пропукване на отношенията между детето и възрастния, за липсата на диалог. Те смятат, че телесното наказание, колкото и леко да е, не разрешава конфликта, а го задълбочава. Боят действително е най-лесният начин за родителя да наложи волята си, но не води до преосмисляне на пакостта от потърпевшия. Авторитетът на възрастния трябва да се затвърждава с думи, а не с физически наказания, независимо колко невинни са те.
Набитите деца се чувстват унижени и мечтаят за отмъщение, а не как да станат послушни и добри. За тях вече е важно да избегнат бъдещо повторение на случая, но не с цената на примерно поведение, а чрез лъжи и притворство. Някои специалисти обаче са на друго мнение. Според тях понякога плесницата е по-добра от безразличието или липсата на реакция, когато детето е постъпило лошо и е наясно, че майка му и баща му знаят за това. Родителите носят своята отговорност. Те не трябва да се отказват от авторитета си, нито да злоупотребяват с него. На всяка възраст съответства определено наказание. Дете на три-четири години по-лесно ще бъде укротено от размахан във въздуха пръст, от предупреждение и дори плясване по дупето, защото веднага осъзнава, че белята има неприятни последствия. Преди тази възраст, ако е направило някоя па кост, леко шляпване по ръчичката или крачето е оправдано, понеже именно „тази ръка" или „този крак" са съгрешили и на него му е ясно защо са наказани. След седем години обаче боят става истинска обида за хлапето. Тогава думите имат много по-голям ефект - то се нуждае от разговори и обяснения, за да съзрее.

Kaквo да правите

Родителите често прибягват до физическо наказание, защото смятат, че децата не разбират нищо и само боят има ефект върху тях. Изключително погрешно. Физическото наказание не е начин за възпитание. Може да биете детето си за дреболии и същевременно да не сте в състояние да му покажете ясно какво точно искате от него. Не чакайте плесницата да се превърне в единствено разрешение на проблема. Формулирайте прости и кратки изисквания: „първо уроците, после игрите",.„оправи си бюрото", „намали музиката". При по-малките може да напомните за неминуемостта на последиците: „ще броя до три, после...". Така оставяте нещата в техните ръце и ги учите на отговорност. Много е важно да разберете какво точно тласка детето към една или друга постъпка. То тича из къщата, крещи, направо си търси боя? Може би има излишна енергия, която не знае как да изразходва. Затова, вместо да го нап-ляскате, просто го заведете в парка, където веднага ще ви остави на мира. Струва си да определите някое от помещенията за „стая на плача" или „стая за ядосани". Там детето ще може да се нареве на спокойствие, ако нещо му е забранено. То трябва да остане само, докато се успокои, и да излезе, когато прецени, че му е минало. Затворете вратата, но не я заключвайте. Никога не представяйте това като наказание, за да не се мисли за жертва. Бъдете честни с него: „Гневът ти ни изморява, ако искаш да си поплачеш, иди си в стаята и ела, когато се успокоиш."

Обяснявайте

Ако сте изнервени и уморени, предупредете всички вкъщи. Нека малките немирници не ви предизвикват и дразнят излишно, защото ви трябва съвсем малко, за да избухнете. Когато все пак са си заслужили боя, си спомнете, че съществуват и други решения: никакво излизане, телевизия и срещи с приятели. Наказанието трябва да е придружено с обяснение, за да разбере провинилият се смисъла на вашата реакция, но не и с нескончаем поток от обвинения.

Погрешното поведение

Никакви целувки веднага след наказанието. Наследникът ви ще си помисли, че съжалявате за постъпката си, защото не сте били прави. Трябва да му стане ясно - лошо е постъпил той, а не вие.
12.12.2014 г. / Весела Гигова

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2020