05.03.2021 година
1564339898.swf
Р
ецепти за родители
 4138 |  0 
Да се научим да отказваме
Родителите често казват "не", когато детето им иска нова играчка. Какво да направим, за да разбере то правилно ограниченията, щом това се налага? Всеки човек има неосъществени мечти в детството си. И колкото повече са били, толкова по-силно иска да изпълни желанията на собствените си деца.
Щом имат възможност, родителите не жалят средства и рано или късно хлапето получава това, което иска. А ако нямат? Гледката на дете, вперило тъжен поглед в блестящите витрини, винаги предизвиква у възрастните съжаление. Когато безпаричието обаче е постоянно явление, а семейният бюджет едва се крепи, съжалението често прераства в раздразнение. Въпреки това детето не престава с молбите си и отношенията в семейството се превръщат в постоянен пазарлък.
Как да откажем на детето нещо, отдавна обещано, без да се почувства то нещастно? Този въпрос вълнува все повече майки и татковци. Понякога ситуацията изглежда неразрешима, но родителите често забравят, че детските капризи и прекомерните искания може да са причинени от нещо, доста по-сериозно от прищявка.

Ценен е не подаръкът

Децата много тежко преживяват отказа на мама и татко да им купят нещо, когато... се съмняват в родителската любов. Лишени от внимание, ласки, време за общуване, те подсъзнателно търсят „материална компенсация”.
Един пример - 6-годишно момче непрекъснато досажда на майка си с молби да му купува играчки и се възмущава, когато му откаже. Тя го отглежда сама и се старае да му угоди, но й е трудно да изпълнява всичките му желания. Положението става нетърпимо и жената е принудена да се обърне към психолог. Оказва се, че корените на проблема са дълбоки. Като млада тя не е желала бебето, но го е родила по настояване на мъжа, който по-късно я е изоставил. Затова възприема сина си като бреме, въпреки че се старае да не го показва. Момчето обаче усеща всичко и според психолога това е причината да кап-ризничи и ненаситно да иска подаръци, заместващи липсващите ласки. Когато майката променя коренно отношението си към него, манията му за покупки започва да отшумява.

Манталитетът на бедния човек

Родителите правят всичко възможно да задоволят желанията на детето си, за да не израсне то със съзнанието, че е ограничено, беззащитно и озлобено на целия свят. Това обаче неизменно се получава, щом безпаричието се превърне в постоянен начин на живот. Въпреки това детето не трябва да се лишава от перспектива. Даже и да сте сигурни, че обстоятелствата не ви позволяват, не му отказвайте категорично -не се знае как ще се обърнат нещата. Честото повтаряне на думата „никога" може да предизвика детски бунт или истерия. Намерете друг начин за отказа си, например: „Знаеш, че сега сме притеснени с парите. Потърпи малко, все ще измислим нещо."

Завистта е признак на ниско самочувствие

Неувереното дете смята, че това, което имат другите, е по-хубаво от неговото. То завижда на приятелите си и се стреми да им подражава - иска същите дрехи, същите играчки, същите възможности. Това е по-лесният път, който не изисква усилия за преодоляване на собствените недостатъци. Дори да имате възможност, не го затрупвайте с подаръци, а му помогнете да завоюва уважението на приятелите си. Тогава материалните придобивки ще загубят преувеличената си стойност.

Разговорите на възрастните

От новините все по-рядко научаваме нещо хубаво -поскъпване, безработица, неизплатени заплати. Наболелите теми се подхващат по време на вечеря -за нас това е обичайно, но за децата е извор на мрачни фантазии. За тях е вредно да слушат разговори, изпълнени с тревожни прогнози. Не бива да забравяме, че наш дълг е да ги предпазваме от всичко, което може да увреди душевното им здраве. Така е било винаги, даже и в много по-трудни времена от нашите.

Кажи ми с кого дружиш...

Изборът на училище вече не е формалност, както беше преди време. Сега има всевъзможни учебни заведения - за всеки вкус и всяка кесия. Това означава и избор на среда, в която ще расте вашето дете. Затова трябва да проучите не само учебната програма, но и материалното положение на родителите. Разбира се, за доброто на наследника си може съзнателно да жертвате семейния бюджет в полза на престижно училище. Имайте предвид обаче, че пародирането с материалното благосъстояние е често явление в новобогаташките среди, а вие за съжаление не сте вълшебници... Има опасност детето ви да се чувства като „бяла врана" сред съучениците си и да иска от вас и невъзможното, за да е равностойно. Преценете добре ситуацията - има много училища, където финансовото състояние не стои на първо място. Ако вашето дете има истинска заветна мечта, положете усилия да я осъществите. Даже и да не е веднага и не изцяло. Защото е много тъжно да виждаш възрастни хора, израсли с чувството, че са ощетени. Дори и да наваксат впоследствие, и то с лихвите, в душата си те си остават обидени деца.

Как да поддържаме оптимизма

Има много семейства, затруднени финансово, но децата в тях не се чувстват ощетени. Може би действително парите не са всичко. Важен е примерът на родителите, от тях зависи как детето ще приеме ограниченията.
* Старайте се да не обсъждате парични въпроси в присъствието на хлапето.
* Не се сравнявайте с ваши познати и съседи.
* Поддържайте оптимизма вкъщи. Старите хора казват, че щом в семейството има здраве и любов, всички трудности са преодолими.
* Колкото и да сте затруднени, не спирайте да правите подаръци на приятели и близки. Не е задължително да са скъпи - понякога може да измайсторите и нещо сами.
27.04.2012 г. / Весела Гигова

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2021