Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Когато търсите растение за външната част на бордюра изберете лимнантеса. Различен е от аубриетата и лобелията, които се срещат много често. Двубагрените цветове са изобилни и ефектни и привличат пчели...
Видовете и сортовете на еупаториума са високи и изправени растения. Растението не е подходящо за малък или строго оформен бордюр. Най-добре ще е да го разположите на място с диви цветя или в мочурлива...
Гроздовете от маргаритоподобни цветове може да покрият целия храст, но само ако сте задоволили изискванията на растението. Обича ярко слънце и не понася студа. По-високите видове на този новозеландски...
Най-често в близост до воден басейн виждаме реум, гунера и родгерсия. Заслужава си да включите и пелтифилума както заради цветовете, така и заради листата му. Белите или розови цветове са разп...
Хебе