През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Подходящо растение за задната част на бордюра. В каталозите е описано като красиво, грациозно, величествено. Стъблата са издръжливи, а листата - сивозелени и дълбоко нарязани. Сферичните съцветия се п...
Пахиподиумите са много интересни стъблени сукуленти. Техният естествен ареал на разпространение обхваща засушливите райони на Африка и Мадагаскар. На гръцки названието им означава “дебел крак”, което ...
Алисумите формират две групи градински растения. Алисумите за лехи са издръжливи едногодишни, които от дълго време са любимите партньори на лобелиите по края на цветните лехи. Традиционната багра е бя...
Чудесен овален храст за предната част на бордюра. Засадете няколко екземпляра и през август и септември се наслаждавайте на гроздовете от пухкави сини цветчета. Кариоптерисът вирее във варовити почви....
Фабиана