През юни се появяват гроздове от дребни бели цветове, но пиракантата се отглежда главно заради многобройните плодчета наесен. На открито достига около 3,6 м, но най-често се използва за покриване на стени. Прилича на котонеастера, но листата й са назъбени, а стъблата - бодливи. Засаждайте екземпляри, отгледани в контейнер.
Сортове: Най-популярна е P. coccinea Lalandei; наесен клонките се покриват с оранжевочервени плодчета. P. Orange Glow е по-устойчив към болести и птици. С червени плодчета са P. atalantioides и P. Watered; c жълти - P. atalantioides Aurea и P. rogersiana Flava.
Място и почва: Всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на слънце и полусянка.
Подкастряне: Веднага след прецъфтяване намалете дължината на нежеланите клонки - внимавайте да не навредите на плодчетата, които предстоят да се появят. Носете ръкавици!
Размножаване: Засейте семена под стъкло напролет или заложете резници в сандъче през лятото.
Стъблата на торенията са слаби - трябва или да им осигурите подпорки, или да ги оставите да се стелят извън контейнерите. Т. фурниери се отглежда лесно от семена и цъфти обилно на слънце и полусянка. ...
Бругмансията е растение от тропическа Южна Америка и у нас не може да се отглежда целогодишно навън. Ако растението ви е засадено на открито в почвата и искате да го запазите и да го отглеждате като м...
Хидрангеите са най-известни като пъстри храсти в храстовия бордюр, но има и прекрасни пълзящи видове, фино назъбените листа са лъскави и бързо растящи. Много жизнено растение, но започва да расте бавн...
Родът Белопероне от семейство Акантови е представен от около 30 вида. Това оригинално цвете е родом от тропическите области на Америка. Представлява вечнозелено многогодишно храстче с тънки и гъвкави,...
Гревилея