Японската аралия, или както е известна – фатсия,отдавна е призната за лидер сред листнодекоративните стайни растения. При нашите условия тя представлява бързорастящо дървовидно храстче, което достига на височина до 1,5 м. Декоративни са яркозелените кожести листа , които достигат диаметър до 20-30 см. Те са разделени на 5-7 дяла, блестящи са и неизменно привличат вниманието. Отначало младите листа са целокрайни, чак след време се разчленяват.Особено ефектно изглеждат пъстролистните форми. Цветовете, ако изобщо се появят, са невзрачни, дребни, белезникави, събрани в метлица.
Фатсията е много лесна за отглеждане. Обича светлината, но не и прякото огряване. С лекота понася обаче и сенчестото местоположение, стига да не е пъстролистна, защото тогава цветовете избледняват.
През лятото добре й се отразява свежият въздух на балкона или в градината. През този сезон оптималната температура е 18-22 градуса. Поливането е особено важно. В никакъв случай не бива да се изчаква пълно изсъхване на почвата. Дори ако допуснем това само веднъж, листата може да повяхнат и да се отпуснат. Да се върнат в нормалното си положение е почти невъзможно, колкото и обилно да поливаме след това. Блясъкът на листата се поддържа чрез редовно избърсване с мека кърпа или гъба. Добре е всяка седмица да се подхранва с минерални или органични торове.
През зимата фатсията се чувства най-добре в прохладно и добре осветено помещение. Температурата трябва да е в границите 8-10 градуса. В такъв случай се полива оскъдно, но редовно, за да не пресъхне почвата. Ако не можем да осигурим подобни условия, фатсията ще презимува успешно и при нормална стайна температура. Тогава поливането не се ограничава, но след максимум 2 часа излишната вода от подложката трябва да се излее.
Размножаването на фатсията става лесно с връхни резници и въздушни отводи. През пролетта резниците се вкореняват без проблеми дори в чаша вода, а най-добре във влажен пясък. След това те се засаждат в лека почва, като се прави добър дренаж.
Ако стволът на фатсията се е оголил, през пролетта се прави пръстеновиден нарез, които се обвива с влажен мъх и се покрива с полиетилен. Мъхът се поддържа влажен. След около 2 месеца се образуват корени и върхът може да се отреже и засади самостоятелно. Останалото пънче се изрязва на няколко спящи пъпки и след кратко време ще имате още една фатсия.
Тайните на успеха
Светлина: Обича огряването, но понася и сянка.
Вода: Полива се умeрено, но редовно.
Влажност на въздуха: Харесва пулверизирането.
Подхранване: През лятото всяка седмица.
Титонията е подходяща за центъра на лехата или за задната част на бордюра. Съцветията й приличат на големи далии, но са леко ароматни, а и листата са различни. За високите сортове са необходими подпор...
Присъства в много храстови композиции, но често погрешно го наричат жасмин. Белите цветове са в изобилие през юни и юли, а ароматът на портокал може да се долови дори от разстояние в топлите летни в...
Аренарията е растение за фон в алпинеума. Полегналите облистени стъбла покриват камъните или плочките, а от края на пролетта до началото на лятото на късите стъбла се появяват малки бели цветове. Всич...
Многолюдното семейство Бромелиеви има много горещи привърженици. За тези, които желаят да обогатят своята колекция, неорегелията e находка. Родът произхожда от блатистите тропически лесове на Бразилия...