Зюмбюлите са растения с много качества - спретнати са, цъфтят дълго, миришат хубаво и ги има в много багри. Но въпреки това отстъпват по популярност на лалетата, нарцисите и минзухарите. При повечето типове почва може да оставите луковиците на холандските зюмбюли да презимуват в почвата, но рискувате да получите по-лош цъфтеж през следващата година. По-добре е да оставите листата да повехнат, да извадите луковиците и след това да ги съхранявате в сух торф до засаждането. През септември -октомври засадете луковиците на дълбочина 15 см. Не забравяйте две неща - не избирайте големите луковици, които са за засаждане в купи за вътрешна украса; спрете се на луковици със средни размери (зюмбюли за лехи), чиито цветоносни стъбла са по-издръжливи на капризите на времето. Второ, преди да сложите луковиците, добавете към почвата торф или добре изгнил компост.
Сортове: Най-популярни са холандските хибриди на X. ориенталис. През април или в началото на май се появяват гъсто разположените съцветия в багри от бяла до тъмнопурпурна. Стъблото е високо 25-30 см, половината от него е покрито с восъчни цветове (2,5 см). Известни сортове са Amethyst (ранен, лилав), Amsterdam (ранен, червен), Anna Marie (ранен, лилав), Blue Magic (цъфти в средата на периода, пурпурносин), Carnegie (късен, бял), City of Haarlem (късен, жълт), Delft Blue (в средата на периода, бледосин), Jan Bos (ранен, червен), Lady Derby (в средата на периода, бледорозов), Lord Balfour (в средата на периода, виненочервен), L’Innocence (в средата на периода, бял), Ostara (в средата на периода, тъмносин), Pink Pearl (ранен, розов) и Violet Pearl (ранен, розоволилав със сребристи краища). Цветовете на римските зюмбюли (X. ориенталис албулус или Белевалия романа) са разположени по-рехаво по стъблата. Багрите са бяла, розова и синя. Цъфтят рано, но са деликатни. Цветовете на зюмбюлите от третата група Multiflora, също са разположени рехаво по стъблата и всяка луковица дава по няколко цветоносни стъбла. Зюмбюлите от втората и третата група се отглеждат много рядко.
Място и почва: Всякаква почва. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: При изваждане отделете издънките. Разделете наесен.
Cotinus coggygria е модерното наименование на стария и любим Rhus cotinus. Може би е най-добре да се отглежда като голям и ефектен единичен храст, въпреки че често се среща в смесени бордюри. Овалните...
Използва се най-вече за жив плет - вечнозелените прунуси са най-популярни, но има и червенолистни широколистни сортове за висок или нисък жив плет. Не всички прунуси се отглеждат заради листата - има ...
Дребни приземни растения от рода на бромелиите. Най-добре е да се държат в стъклен контейнер. Има голямо разнообразие – зелени, на ивици, на ленти в зелено, червено, кафяво и жълто. Големината на лист...
М. делисиоза е любимо растение от години. При правилни грижи младите растения (понякога погершно продвани като филодендрон пертузум) скоор развиват големи листа, които са перфорирани и дълбоко врязани...
Жълтичка (кореопсис)