Растения » Зигопеталум

 Зигопеталум
Zygopetalum

Между орхидеите, които се продават в цветарските магазини, много често се срещат хибридните форми на зигопеталума. Тази прелестна орхидея обитава Южна Америка. Повечето измежду петнадесетте й разновидности са наземни, но има и епифити. Всичките се отличават с красиви и ярки цветове, а също и с много продължително цъфтене (около 8 седмици). Баграта на цветовете е разнообразна, но задължително присъстват кафявите, зелените, виолетовите и белите оттенъци. Листата са едри и гланцови, яркозелени. Повечето зигопеталуми имат привлекателен аромат, особено силен сутрин.
Родовото име произлиза от гръцки (zygon – съединявам, и petalon – чашелистник) и е свързано с особеностите на строежа на цвета.
Тази орхидея обича ярката разсеяна светлина. Не страда, ако я огрява и пряко слънце до 11 часа сутрин. От силното обедно и следобедно слънце трябва да се пази, защо лесно получава изгаряния по листата. При недостиг на светлина обаче може и да престане да цъфти. Най-подходящ е източният или югоизточният прозорец.
Зигопеталумите се развиват добре при постоянно влажна, но в никакъв случай мокра почва. Честотата на поливането се определя от конкретни фактори, например скоростта на изсъхване на субстрата и на изпаряване чрез листата. Най-лесно нуждата от вода се определя по тежината на саксията. Щом почне да олеква, трябва да се полива. Качеството на водата също е важно. Тя не бива да съдържа много соли, защото корените не могат да ги асимилират, по тях се появяват изгаряния и те отмират. Достатъчно е обаче водопроводната вода да се остави да престои. През лятото се полива по-често, защото изпарението е по-силно, а през зимата вода се дава рядко, но не се допуска пресъхване на субстрата, защото тази орхидея няма изразен период на покой.
Също така полезно е къпането, но водата след това трябва внимателно да се попие, особено в центъра на розетката.
Особеност при зигопеталумите е, че цветоносът се оформя във все още недоразвитата нова булба, на която току-що са се появили първите коренчета. При разцъфтяването цветоносът трябва да се засенчва, а растението да се подхранва с калиево-фосфорни торове.
Пресаждането става през 3 години, през март-април. Подбира се достатъчно голям съд, като му се пробиват допълнителни отвори за проветряване. 1/3 от съда се запълва с керамзит за дренаж, останалото място се запълва с почва за орхидеи.
При добри грижи зигопеталумите цъфтят 2 пъти годишно и не проявяват капризи.

Тайните на успеха

Светлина: Обилна, но разсеяна.
Вода: Не се допуска пресъхване.
Влажност на въздуха: По-висока.
Подхранване: По време на цъфтежа.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Лептоспермум

Това дребно храстче донася в дома екзотиката на Южните морета. Представител е на семейство Миртови и нерядко се нарича с далеч по-лесното и разбираемо име австралийска мирта. В родината му се срещат о...

Иберис

Цветовете му са толкова многобройни, че покриват листата. Четирите венчелистчета на всеки цвят са разположени по характерния за семейство Зелеви начин, но две от тях са дълги, а две - къси. Разположет...

Каталпа

Каталпата е ефектно дърво, което вирее и в градските градини. Цъфти през лятото, но няма да цъфне, преди да достигне около 3 м височина. Не понася тежките почви и откритите ветровити места. Сортове:...

Хелиопсис

От няколкото жълти маргаритки, подходящи за цветния бордюр, хелиопсисът е с три предимства. Храстовидните растения са гъстостъблени, не трябва да се вадят и разделят на всеки няколко години, а и цвето...

Начало