Големият арункус до езерото прилича на гигантско астилбе - перести кичури от дребни кремавобели цветове, които се извисяват над бледозелени листа. Не е растение за всеки - има нужда от влажна почва с много хумус, от много място, много вода при сухо време и лека сянка. Намалете височината на стъблата в края на есента. Ако мястото е ограничено, изберете по-компактен вид.
Сортове: А. диоикус (А. силвестрис) е най-впечатляващият арункус - височина 1,8 м, цъфти през юни - юли. Подходящ е за задната част на голям бордюр, за единично растение или за разполагане близо до езеро. По-ниски са арункусите от сорта Glasnevin (1,2 м) или Kneiffii (90 см). Джуджето е А. етузифолиус (30 см).
Място и почва: Всякаква почва, която задържа вода; полусянка.
Размножаване: Разделете туфите през есента -възрастните растения се делят трудно.
Ярко и издръжливо растение за предната или средната част на бордюра - цъфти непрекъснато от началото на юни до септември. Листата са фино нарязани, а маргаритоподобните съцветия са многобройни. Всяко ...
Съвременните сортове са по-издръжливи от диворастящите видове, но въпреки това растението не е подходящо за студени области и през зимата кореновите шийки трябва да се покриват с торф. През лятото на ...
Елшата е подходяща за бързорастяща преграда или жив плет в блатиста част от градината. Не обича варовити почви. Напролет от клоните провисват ефектни реси, последвани от плодчета - яйцевидни шишарки. ...
Хеухерата, телимата и тиарелата са група от вечнозелени или дълготрайни растения, които се използват като почвопокривни. Листата им са нарязани, мъхести и с жилки. Цветовете са дребни, стъблата - изпр...
Спараксис