Странно звучащото име на пахистахиса означава на гръцки “дебел клас” и насочва към основното качество на цветето – формата на съцветието. Всеки от едрите наситеножълти “класове”, покрит със снежнобели извити цветчета, може да радва стопаните си поне 10-12 дни. А на добре отгледаното храстче такива съцветия се появяват едновременно по 10 – 20! Общо цъфтежът може да продължи от март до ноември, като срещу това растението изисква минимални грижи.
Родина на пахистахиса са долините на Перу, в които цари вечно лято. Поради това в дома трябва да му се осигури умерено светло място с целогодишна температура около 20 градуса. През лятото трябва да се пази от прегаряне под преките слънчеви лъчи, а през зимата, особено при мокра почва, понижението на температурата под 15 градуса може да го погуби.
Пахистахисът изисква умерена влажност на почвата. Важно е също водата за поливане да е по-скоро топла. През зимата в зависимост от топлинните условия в жилището поливането може силно да се ограничи, за да не загният корените. При преполиване или напротив – при недостиг на влага листата може да окапят.
Почвата, в която ще вирее добре, трябва да е плодородна, а саксията – по-голяма. Добра почвена смес е от 2 части много богат компост или парникова пръст и по 1 част торф и едър речен пясък. Дренажният отвор трябва да е защитен от запушване. В периода на активен растеж и цъфтеж не е излишно и подхранване 1-2 пъти месечно.
Пахистахисът израства като невисоко, компактно храстче. Листата му са яйцевидни, до 10 см дълги. Те са с наситен зелен цвят и ясно изпъкващи жилки, които сякаш им придават плътност, макар всъщност да са тънки и крехки. За да се разклони добре, трябва краищата на клонките да се прищипват. Добре е това да става есен след прецъфтяването. През пролетта от връхчето на всяка новообразувана клонка ще се появи пищен жълт “клас” с фин аромат на океански бриз.
Пресаждането трябва да става поне на 2 години, в зависимост от нарастването на растението. Трябва внимателно да се отстраняват отмрелите корени, но само периферните. Централният корен е по-добре да не се отделя от земната маса. Пресаждането всъщност е по-скоро прехвърляне в по-голям съд.
Размножаването става чрез резници. Най-добре се вкореняват през лятото при висока температура. Те се отрязват по време на цъфтежа с дължина 10-15см (заедно с цвета) и се поставят в съд с вода. Първите коренчета се появяват, когато цветът започне да увяхва.
Тайните на успеха
Светлина: Обича светлината, но не и прякото обедно слънце.
Вода: Нужно е умерено и редовно поливане.
Влажност на въздуха: Пулверизирането в топлите дни се отразява добре.
Подхранване: По време на цъфтежа 1-2 пъти месечно.
Този член на семейство Устноцветни не е нито яркообагрен, нито ефектен, но е полезно растение, което в цветния бордюр разделя големи цветове в основни багри. Препоръчва се да се сади около рози, в сел...
Индигоферата има един голям недостатък-листата й не се появяват преди края на май или юни. Но ако разполагате със заветно и слънчево място, ако почвата е песъчлива и с добри дренажни свойства, заслужа...
Растение за по-големи градини, тъй като достига над 4 м височина. Не се среща често, но предлага разнообразие от багри - млади медночервени листа, бели цветове, червени плодчета, които почерняват, и з...
Преди години петуниите бяха раздърпани растения със скучни розови цветове. Сега разнообразието от багри и размери е голямо, а самите растения са изправени, стелещи се или пълзящи. Петуниите се превърн...
Блетила (китайска орхидея)