Растения » Азалея

 Азалея
Azalea

Този вечнозелен нисък храст е сред най-обичаните цветя, отглеждани в стая. Някой грижовни цветари успяват да оформят растението и като ниско широко разклонено дръвче. Цветето цъфти от декември до май. Азалията се покрива с множество пъпки, които разцъфтяват от бяло до всички нюанси на розовото, червеното и лилавото. Съществуват и сортове, чиито цветове са от два цвята. Добре гледаното растение цъфти толкова обилно, че листата направо се скриват от цвят. Все пак, за да се получи тази красота трябва да бъде избран подходящият сорт азалея, защото цветовете на някои растения при стайна температура засъхват и окапват. Цялото разнообразие от културни сортове на индийската азалея и започнало от диворастящата Azalea indica, която е смалки червени цветове и от А. indica alba, която пък е с големи чисто бели цветове. Тропическата A. ledifolia обаче е най-подходяща за отглеждане в стаи. Асо се забележи силно опадване на листата, веднага трябва да се вземат мерки – това е признак за болезнено състояние на корените или засушаване на почвата.
За да се образуват повече цветове, растенията се пензират – премахват се връхните им пъпки.Първото пензиране се прави 35-40 дни след цъфтежа, когато на младите клонки се появи четвъртата двойка листа, а последното през юли, август. През този месец се образуват и цветните пъпки. Едновременно с тяхното нарастване в основата им се забелязват малки листоподобни израстъци, които трябва редовно да се чистят, защото в противен случай отнемат от растителните сокове, които са за цветовете. За да станат по-големи цветни пъпки и да се оформи храст, прецъфтелите клонки се отрязват. Младите екземпляри се присаждат всяка година, а по-стари веднъж на две или три години.

Тайните на успеха

Температура: Най-благоприятната температура е 15 - 18 градуса
Светлина: Ярка светлина, но не бива да се излага на преки слънчеви лъчи.
Поливане: Полива се с престояла питейна вода, за да се отдели част от хлора. Цветето се полива през ден и се оросява един път в денонощието, а в горещите дни – два пъти.
Влажност на въздуха: Страда от засушаване, но обилната влага и вреди. Листата се нуждаят от ежедневно оросяване по време на цъфтежа.
Грижи след прецъфтяване: Цветето се пренася в хладно, но не много студено помещение и продължава да се полива. При първа възможност, когато времето позволява саксиите може да се изнесат на открито. За да цъфти обилно, се прибира в хладно и светло помещение при първите хладни дни.

Автор: Стойка Жекова

Представяме Ви:

Еринус (лятна звездица)

Малко алпийско растение, подходящо както за алпинеума, така и за цепнатини в стени и между плочи. Не е капризно, но живее доста кратко. Това не е голям проблем, тъй като се самозасява. Листата са дреб...

Люляк (сиринга)

Люлякът е често срещан в храстовия бордюр. Видовете, които цъфтят през май и началото на юни, са почти винаги сортове на S. vulgaris, обикновения люляк. Цъфтежът е кратък, около три седмици, ароматът ...

Риган (ориганум)

Обикновеният риган (О. вулгаре) се използва за подправка, а не за украса, въпреки че един пъстър вид се отглежда заради листата. Други видове се разполагат в алпинеума заради цветовете - дребни, розов...

Актинидия

Има два вида, които са издръжливи увивни растения. Листата им опадват през зимата. A. chinensis c лекота ще покрие старо дърво или голяма стена с огромните си зелени листа. A. kolomikta е по-малк...

Начало