Сминдух

Градинският сминдух, наричан още гръцки чимен, е познат още на старите гърци и египтяни като лекарствено и хранително растение. В Египет то е служело за култови цели при балсамиране на мъртвите. В Древен Китай е ползвано също с лечебни цели. Особено популярен сминдухът е бил по времето на Карл Велики, където в кралските градини е бил на почит.
У нас така харесваната шарена сол не може без в състава й да има сминдух. Той се използва най-много при приготвяне на суджуци, наденици, пастърма и други деликатеси от месо и риба. Свежите листа и клонки служат като подправка на ястия от месо. Като подправка сминдухът се използва широко в Египет, някои азиатски страни, в нашата национална кухня. Може да се комбинира и с други подправки – чубрица, черен и червен пипер, магданоз, копър, джоджен. Той притежава свойството да поема лесно миризми, затова трябва да се пази отделно.
Някои автори смятат, че родината на сминдуха е Средиземноморието, други - Азия. Отглежда се в много страни на Европа, в Индия, Китай, Северна Африка и др. У нас в градините почти навсякъде , но предимно в Североизточна България. Свежите листа и клонки са богати с етерични масла, витамини (витамин С – над 120 мг% ) и други ценни вещества.

Градински сминдух

Градинският сминдух (Trigonella foenum grecum) e eдногодишно растение. Коренът е вретеновиден. Стъблото е право, гладко, плътно, високо до 1 м, слабо разклонено (3-4 разклонения), прибрано. Листата са тройни с прилистници, които са сраснали с листната дръжка. Цветовете са бледожълти до жълти и са приседнали в пазвите на горните листа. След като прецъфтят, те образуват семенни шушулки, които са дълги 10 см и съдържат около десетина семена. Семената са с неправилна четвъртита форма, твърди, с керемиденочервен цвят, със специфичен мирис при стриване ( наподобава свежо окосено сено) и горчив вкус. Когато узреят семената, но преди да се разпукнат шушулките, се прибират и доизсушават. Кълняемостта им се запазва до 3 години.

Размножаване

От сминдуха се отглеждат някои местни форми. Не са селекционирани сортове. Да расте и се развива добре е необходимо да му се осигурят леки, но добре обработени и запасени с влага и хранителни вещества почви. Рано напролет, щом като може да се работи в градината, се засяват семената на редове на 20 см разстояние между тях. Необходими са за 100 кв. м 150 г семена. Не трябва да отиват по-дълбоко от 2-3 см. След като мине една седмица, се показват растенията. Те цъфтят след около 40 дни, а семената се оформят след 50 дни. Узрели са вече след два месеца и половина. Прибират се целите растения преди още да е настъпила пълната зрелост и се доизсушават на сянка.

Полски сминдух

Полският сминдух (Trigonella coerulea) се отглежда също в цялата страна. За подправка служи цялото растение. Използват се младите листа и стъбла с цветовете и семената. Свежите листа са богати с етерични масла, витамини, минерални соли и други съставки. В някои райони на страната е предпочитан пред градинския сминдух.
Полският сминдух е едногодишно растение. Стъблото е гладко, високо до 90 см, с 5-7 разклонения, листата са триделнии, елипсовидно овални, със силно назъбен външен ръб. Цветовете са бледолилави, събрани по 30-35 в съцветия класчета, носени от дълги дръжки. Чушките са късо яйцевидни с по 1-3 семена. Те са дребни, жълтеникави. Кълняемостта им се запазва до 3-4 години.
Полският сминдух има същите предпочитания и се отглежда както градинския, само че за сеитбата му са необходими повече семена – за 100 кв.м - 200-250 г.

Градинският и полският сминдух се кръстосват лесно,
от което се получава хибрид. Ако искате посевът да е само от единия вид, тогава е необходимо да осигурите пространствена изолация между двата от 500 м.