16.12.2019 година
1564339898.swf
Б
олежки
  9748  |   0  
Мъчат ли ви мехури?
Названието „пемфигус" има гръцки произход и преведено на български език, означава мехур на кожата или на лигавиците. Под това название се обединяват няколко тежки заболявания, характеризиращи се с такива мехури. Все още причините за появата му не са напълно изяснени. Като предполагаеми фактори се сочат неврогенни, обменни, ендокринни и прояви на имунопагологични автоагресивни процеси.
Най-често се среща обикновеният пемфигус (на латински език пемфигус вулгарис) при жени във възрастта от 40-60 години - с тежко хронично протичане. Поразяват се лигавиците на устната кухина и гърлото, лед това процесът преминава върху кожата на туловището, крайниците, лицето, външните полови органи. Най-често мехурите се появяват в областите, където има механичен натиск или триене като: лактите, солената, половите органи, около ануса, в подмишнничните и слабинните гънки и др.
Върху неизменената и привидно здрава кожа се появяват отначало напрегнати, а след това вяли мехури с размери от грахово до бобено зърно с бистро прозрачно съдържимо, което по-късно потъмнява. Тези обривни елементи бързо се променят. Част от тях спадат чрез всмукване на млекоподобното им съдържимо, а други се ерозират и отварят, като от разранената тъкан се отделя розова течност, после се образуват слоисти кафеникави корички, след които остава сиво-кафява тъмна с червеникав оттенък пигментация. Характерно е, че в някои области като устните, половите органи постоянно се появяват нови мехури, които се отварят, следователно броят на натрупалите се кори може да бъде значителен. Обикновено мехурчестите обриви не са съпроводени от субективни оплаквания - болки или сърбеж. Изключение правят обривите по червения кант на устните, в устната кухина, по гениталиите и в участъците на триене, които са съпроводе ни със силни, мъчителна болки.
Обикновеният пемфигус може да протече остро, подостро, рецидивно (повтарящо се) и хронично. Най-тежка е острата форма, която при злокачествено протичане и вторично инфектиране на огнищата може да се засегне общото състояние на болния - висока температура, общо изтощение на организма, изменение на белтъчните фракции на кръвта, съдържанието на имуноглобулините А, G, М, намаляване съдържанието на белтък, еозинофилия, задръжка в тъканите на натрий и хлор.
Характерно за другите форми на болестта е, че се развиват по-бавно с периоди на подобрение и изостряне.
Вегетиращият пемфигус също започва обикновено с обриви под формата на мехури по лигавиците, само че процесът се локализира особено в гънките (подмишничните, слабинните, междуглутеалните, зад ушните миди, под млечните жлези) и около естествените отвори, пъпа. За сметка на сливането на мехурите се образуват обширни вегетиращи повърхности, съпроводени с парене и болезненост и отделяне на секрет с неприятна миризма. Вегетиращият пемфигус е най-доброкачествената и благоприятна форма на хроничния пемфигус.
Лющещ се пемфигус. Характерно за тази форма е, че мехурите по кожата и лигавиците са извънредно обилни и се сливат. Лющещият се пемфигус е получил своето название поради факта, че цялата кожа е зачервена и обилно се лющи. Наблюдава се деформация на ноктите и косопад. Болестта е по-продължителна. При нея болките и сърбежът отсъстват. Като правило от патологичния процес се изключват лигавиците. При обширни поражения страда общото състояние на болния, нерядко се стига до измършавяване.

Билките помагат

Освен средствата от официалната медицина на помощ идва и фитотерапията, която включва назначаването на лекарствени растения, притежаващи противовъзпалителни, противоексудативни, поливитамини, имуностимулиращи свойства.

Желателно е да се приема следният билков чай:

• Смесете добре по 20 г коренище от кървавиче, плодове от софора и пъпки от бреза, по 50 г стръкове от бял равнец и стръкове от овчарска торбичка и по 40 г листа от евкалипт и листа от коприва. 2 с. л. от билковата смес кисне в 200 мл кипяща вода в продължение на 30 минути, прецежда се и се приема по 1 /3 чаша 3 пъти дневно след храна в продължение на 1 - 3 месеца.
• Полезни са ваните с орехови листа, фитотерапията на пемфигуса не изключва прилагането на кортикостероид-ни препарати, витамините А, Е, D, С, калциеви и железни препарати.

Запомнете!

Ранната диагностика на пемфигуса, своевременното и правилното дозиране на кортикостероидите, които заемат първо място в лечението му, позволяват да се подобри прогнозата. Лечението на болестта е продължително в болнична обстановка или в амбулаторни условия (според състоянието на болния) под непосредствения контрол на лекар дерматолог.
01.11.2012 г. / д-р Севдалина Цанева

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2019