За ранната диагноза на бъбречните болести
По темата разговаряме с проф. д-р Цветан Димитров.
- Проф. Димитров, едва ли има човек, който би изказал съмнение в значението на ранното откриване на човешките болести за тяхното по-успешно лечение. Но като че ли с пълна сила това важи за бъбречните заболявания. Защо?
- По-голямата част от болестните процеси протичат дълго време латентно, скрито, без особени и трудно доловими видими прояви. Това е особено валидно за заболяванията на човешките бъбреци. То се дължи както на причините, увреждащи бъбреците, така и на структурното и функционално устройство на самите бъбреци. Във връзка с това ще спомена, че бъбреците на човек са изградени от два милиона структурни единици, наречени нефрони. През живота си всеки бъбречно здрав човек губи около 30 % от нефроните си без прояви на бъбречно заболяване. При спокойно положение само 1/3 от нефроните функционират, а останалите се включват при допълнително натоварване. Изявени клинични прояви на сериозно бъбречно заболяване настъпват едва когато 60 % от бъбречните нефрони са загинали. Поради тези любопитни факти ранната диагноза на бъбречните заболявания е от решаващо значение за тяхното успешно лечение.
- Как се постига тя?
- Най-сигурният начин е скрининговото (масовото) изследване на населението за бъбречни заболявания. Преди 5 години например проведохме във Врачанска и Монтанска област изследване за търсенето на Балканска ендемична нефропатия. Но тъй като подобни масови мерки вече са неосъществими, единствената възможност, която остава, е да повишаваме здравната култура на населението. Затова и при най-малкото съмнение за бъбречно заболяване, трябва да се търси обща и специализирана здравна помощ.
- Как може да се разпознаят симптомите на тези заболявания?
- Необходимо е да се знае, че по-голямата част от симптоматиката на ранните фази на бъбречните заболявания е от общ характер - слабост, умора, нежелание за работа, липса на апетит, или е от страна на други системи и органи - артериална хипертония, неподдаваща се на лечение анемия, субфебрилна температура, лош вкус в устата, метеоризъм, неопределени болки в костите и ставите и др. Може да има тъпа болка и тежест в поясната област, сутрешна подпухналост около очите, нарушения в уринирането - намалено или увеличено количество на урината, често уриниране с парене и смъдене, чувство за неизпразване на пикочния мехур. Особено важно е, ако тези оплаквания се появят у хора, които в миналото са боледували от чести ангини и простуди, прекарали са патологични бременности и раждания, имали са усложнени ваксинации, злоупотребявали са с аналгетични (болкоуспокояващи) лекарствени средства, антибиотици, химиотерапевтици или са болни от захарен диабет, колагенози, ревматизъм, кръвни заболявания, туберкулоза, работещи в йонизираща или токсична среда. В редица случаи важна роля играят вродените аномалии на отделителната система и наследствени фактори, както това е при бъбречната поликистоза, ендемичната нефропатия, подагрозната нефропатия и редица туболопатии, проявяващи се още в детската възраст.
- Какво да направи човек, който има съмнения, че страда от бъбречни проблеми?
- Всеки, който има и най-малко съмнение за заболяване на отделителната система, следва да се обърне към лекар за анализ на урината му за рН, белтък, захар, жлъчни багрила, седимент за левкоцити, еритроцити и цилиндри. Ако в урината се установят и най-малки отклонения от нормата, трябва да се извършат по-сложни уточняващи изследвания, които лекарят специалист - нефролог или уролог, ще прецени.
Автор: Димитрина Даневска