Защо сърцето ми препуска в гърдите?

Г. Н. от Г. О. , на 43 г. пита: “Защо при всяка тревога или някакво неблагополучие в живота ми, получавам сърцебиене, прескачане на сърцето, стягане в гърдите. Изследвах се – сърцето ми било здраво, а аз се чувствам болна…”

Несъмнена и водеща е ролята на психичните фактори за възникването на сърдечно-съдовите заболявания: хипертония и исхемична болест на сърцето, сърдечни неврози. Въздействието на стреса – остър и хронично повтарящ се, го е включило в рисковите фактори за сърдечните заболявания.
Най-честите прояви от страна на психиката са страхът и емоционалната лабилност. Страхът е многолик: заболелият се страхува от самата болест, от това дали ще оздравее и до каква степен, страх от инвалидизиране, страх от смъртта. Емоционалната лабилност се изразява в честа смяна на настроенията, склонност към самовглъбяване, отражение върху основните дейности на организма. Установено е, че болни с равновесна психика оздравяват по-бързо. Например: заболял от сърдечен инфаркт, но със стабилна психика, се възстановява бързо и е в състояние да се завърне на работа само след няколко месеца. Такива болни по-рядко развиват и усложнения на болестта.
Психичната рехабилитация има важно място в оздравителния план. Всеки заболял (но и здрав с “проблеми”) трябва да установи контакт с психолог. Той определя типа психична дейност и поведение, изгражда индивидуален план за автотренинг, осъществява връзката със съответните специалисти, също и социалните контакти. Не бива да се забравя, че страхът от болестта най-често е обусловен от социални фактори, свързани с работата и семейството. В тези случаи осъществяването на психична рехабилитация струва значително по-малко от скъпите лекарства и модерни лечения!

Нашите съвети:

• При подобни нарушения на здравословното ви състояние първо се обърнете към личния лекар и съответен специалист, за да се изключи сериозно заболяване.

• Направете препоръчаните ви изследвания, за да избегнете включването във веригата страх, неизбежност и т. н.

• Не пропускайте задължителните профилактични и препоръчаните ви контролни .

• Не се самолекувайте – най-пагубно е изпълнението на схемите, препоръчани ви от “оздравелия” роднина, приятел, колега, съсед …

• Промяната в начина на живот и мисленето и изпълняването на прости неща е по-ефективно от “силните медикаменти”.