• ТРАПЕЗАТА
• ЗДРАВЕТО
• ГРАДИНАТА
• ДОМА
• КРАСОТАТА
• ДИЕТИЧНО ХРАНЕНЕ
• Цветята
• Овошките
• Зеленчуци
• Растителна защита

  5753  |   0  

Брюкселско зеле

У нас се отглежда рядко от любители заради дребните (2,5-5 см) зелчета, които се развиват в пазвите на листата, разположени спираловидно по сравнително невисокото (до 50 см) стъбло.
Брюкселското зеле (Brassica oleracea var. gemmifera L) превъзхожда по хранителност и съдържание на витамини, особено на С, В2 и РР главестото зеле. Богато е на минерални соли, а калият и натрият се намират в благоприятно съотношение (38:1), поради което го препоръчват като добра храна за усилване на диурезата при отоци, затлъстяване, повишено кръвно налягане и др. Обилната листна и стъблена маса (800-1000 кг на 100 кв. метра) също е богата на хранителни вещества, витамини и минерални соли, но не е годна за консумация. Затова пък е чудесна храна за домашните животни.
Брюкселското зеле има по-скромни изисквания към условията на отглеждане в сравнение с главестото зеле. Отличава се и с по-висока студоустойчивост, има и по-дълъг вегетационен период – от 152 до 164 дни.
По начин на отглеждане брюкселското зеле не се отличава от главестото. Поради по-дългия му вегетационен период, трябва да се засява по-рано. Разсадът се засява в началото на май на открита леха. За 100 кв. метра производствена площ са достатъчни 8 г семена. Засява се рядко и разсадът не се пикира. Растенията се засаждат на определената площ през юни. Грижите са такива, каквито и за главестото зеле.

31.10.2011 г. / Тома Христов