17.01.2017 година
З
еленчуци
  4153  |   0  
Бамя
Бамята (Hibiscus esculentus L.) е едногодишно растение от семейство Слезови (Malvaceae).
Отличава се с много добри вкусови и хранителни качества. Самостоятелно или в съчетание с различни меса и други видове зеленчуци участва в приготвянето на различни вкусни ястия. За храна се използват плодовете още съвсем млади в прясно състояние или под формата на консерви и туршии. Разпространен все още начин за съхранението й е и сушенето на низи.

Биологически особености

Кореновата система на бамята е сравнително слабо развита. Състои се от централен корен с малко разклонения. Оттук следва и важният извод за практиката:
бамята трябва да се отглежда на добре обработени почви, богати на хранителни вещества в лесно усвоима форма.
Стъблото също е слабо разклонено, само в основата, и досига от 30 до 250 см височина.
Цветовете са единични, едри, жълти, кремави или оранжеви с малиново петно в основата, което прави бамята достойна съперница на много декоративни растения. Тя е самоопрашващо се растение, но може да се опрашва и кръстосано.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Бамята е много топлолюбиво растение. За да поникне, е нужно 10-15 дни време, през което температурата на почвата да не е по-ниска от 15°С. След като поникне, в началото се развива бавно, защото все още няма нужната топлина.
Към влагата бамята предявява големи изисквания през целия период на развитието си и особено в началото. По време на плододаването също трябва да се поддържа постоянна влажност, да не се допуска засушаване, за да протича нормално образуването и нарастването на нови плодове. На някои места с по-чести валежи и влагоемни почви бамята може да се отгледа и без напояване, но добивът е много нисък и не оправдава положените грижи.
Бамята е и светлолюбиво растение. Сянката на овощните дръвчета или на стопански и жилищни постройки не е място за нейното отглеждане.
По отношение на почвата също предявява високи изисквания. Тя вирее на всички видове почви, но те трябва да са дълбоки, влагоемни и плодородни. Хранителните вещества в почвата трябва да са в лесно усвоима форма, каквато предлагат минералните торове. С органични торове се тори предшественикът, но когато не е торен и почвата е бедна, не е грешка през есента да се внесе и за бамята. Не бива да се забравя, че органичните вещества не само обогатяват почвата с хранителни елементи, но я правят по-влагоемна и по-топлоемна – качества, които са много важни за бамята.
Към предшественика бамята не предявява особени изисквания. Все пак за предпочитане са онези зеленчукови видове, които освобождават по-рано площта и дават възможност за добра подготовка.


Начин на отглеждане

Сортовото разнообразие при бамята у нас не е много голямо. Отглежда се сортът Каваклийска бамя, известен още като Дребна бамя и Черна бамя. Този сорт е най-ранен. Особено разпространен е сортът Лясковска бамя, наричан още Цариградска бамя, Султание, Бяла бамя или Едра бамя. Подходящ е за консумация в прясно състояние и за консервиране.
Подготовката на мястото започва с дълбоката обработка на почвата още от предната година. Мястото се почиства от растителните остатъци и се обработва на дълбочина 25-30 см. С тази обработка се заравят в почвата от 30 до 60 г суперфосфат и 15-20 г калиев сулфат на един квадратен метър. Ако предшественикът не е торен с оборски тор, сега се внасят по 2-3 кг на квадратен метър, но той трябва да е напълно разложен. До сеитбата през идната година на същата площ след подходящата й подготовка може да се отгледат някои зеленчуци с къс вегетационен период като спанак, зелен лук, репички, салати.
През пролетта още в началото на април дълбоко обработената почва се заравнява като се култивира плитко или с гребло. Така се запазва повече влага. Ако е отглеждана някоя междинна култура, мястото се почиства от растителни остатъци и се обработва плитко на дълбочина 10-12 см. Непосредствено преди сеитбата се прави още една обработка на дълбочина 5-6 см. С нея се внася в почвата и по около 15 г на квадратен метър амониева селитра.
Сеитбата става възможна, когато температурата на почвата и на въздуха трайно са се повишили до благоприятните стойности за бамята. Това е най-късно засяваната зеленчукова култура през пролетта. Градинарите много сполучливо са свързали срока на засяване с цъфтежа на акацията. Тогава времето се затопля трайно и температурата на въздуха е около 20°С. За 10 кв. метра са необходими 15-20 г семена.
Бамята може да се отгледа на бразди, които се оформят непосредствено преди сеитбата на разстояние 45-50 см една от друга. Семената се засяват по 3-4 в гнезда, отстоящи на 25-30 см. Дълбочината на сеитбата е 3-4 см. Може да се засее и на равна повърхност с помощта на сеялка. На практика обаче в повечето случаи сеитбата е ръчна. За целта се отварят с мотичка плитки до 3-4 см браздички. Семената се пускат в тях и се засипват с изровената пръст. След сеитбата почвата се уплътнява с гладък валяк или с трамбовъчна дъска. По късно се оформят в междуредията бразди, ако ще се полива гравитачно.
Грижите по време на вегетацията се свеждат до окопаване, поливане, подхранване и борба с болести и неприятели в случай на нужда. Първото окопаване се извършва, когато растенията са развили 2-4 листа. Непосредствено преди второто окопаване, след като растенията развият 6-8 листа, се извършва и прореждането, така че разстоянието между растенията в реда да е 20-25 см. С тази обработка се извършва и подхранването с около 15 г на квадратен метър амониева селитра.
Беритбата в зависимост от района и сорта започва през юли. Плодовете се берат докато са млади, дълги до 4-5 см. Такива те стават няколко дни след прецъфтяването. Беритбите следват през ден или всеки ден. Прекратяват ги първите есенни слани. Навременната беритба повишава добива. От един квадратен метър според условията и грижите се набират 0,8-1 кг плодове или до 1 тон от декар.
31.10.2011 г. / Тома Христов
Коментари (0)

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2017