По влажните и сенчести места на Стара планина и на други места на страната ни расте в диво състояние джодженът. Той е близък родственик на ментата. Но като културно растение, което се отглежда в градината, джодженът е незаменима ароматна подправка, листата на която се използват при приготвянето на различни ястия, салати и консерви. Намира приложение и във фармацевтичната и ликьорената промишленост.
Устройство
Джодженът (Mentha viridis) е многогодишно средно високо растение. Образува хоризонтално разположено коренище, от което всяка година израстват нови стъбла. Стъблото е разклонено и достига на височина 80-100 см. Листата са приседнали, с яйцевидна или удължено яйцевидна форма. Горната им страна е грапава, а долната е покрита с власинки. Цветовете са дребни, събрани в съцветие метлица. Семената са светлчервени до червено-кафяви на цвят. Кълняемостта им се запазва 2-3 години.
Изисквания
В градината или двора джодженът заема малко място. За него се избират не много тежки, но плодородни и умерено влажни почви на място, добре огрявано от слънцето, подправката тогава е по-ароматна, но може да е и леко засенчено. Джодженът е взискателен към влагата в почвата и въздуха. Добре е да е осигурено поливането през вегетацията. На малко място може да се засади и покрай вадите.
Размножаване
Размножава се предимно вегетативно. Предварително мястото трябва да е добре наторено още с есенната обработка за 10 кв. м с 50-60 кг оборски тор, 300- 400 г калиев сулфат и 500-600 г суперфосфат.
За засаждане се използват коренищата, които се нарязват на части, като новите растения трябва да притежават 3-4 възела.Обикновено се засаждат през есента или ако не сте успели, може и рано напролет. Правят се бразди, в основата на които на дълбочина 7-8 см се нареждат резниците, получени от старите растения. След това се покриват с почва и леко се притъпкват.
На по-големи площи джодженът може да се засажда на лехо-браздова повърхност по схема 70+30+30+30х15-20 см.
От местни форми на джоджена са получени два сорта – Прослава и Свежен, които са толерантни на болестта ръжда, която често напада насажденията.
Грижите
Грижите през вегетацията се състоят в редовно окопаване и отстраняване на плевелите. Полива се при нужда. На по-бедните почви при първото окопаване се подхранва с амониева селитра. Надземната маса на растенията се изрязва 2-3 пъти през вегетацията – първия път преди пълното прецъфтяване и втория път преди падането на сланите. Изрязаните стъбла се връзват на снопчета и се сушат на сянка ( да не почернеят листата) в сухо проветриво помещение. През есента поради по-голямата въздушна влага и високата температура е подходящо да се сушат в затоплена стая или сушилня при температура , не по-висока от 40 градуса.
От 100 кв.м се получават 40-50 кг изсушени растения или 20-28 кг сухи листа.
Това може да постигнете, като ги отгледате под закрилата на полиетиленов тунел. Ще трябва само да използвате благоприятни за работа в двора дни, каквито не са рядкост през втората половина на февруари...
Аронията може да си прихванете чрез семена, зелени и зрели резници, коренови издънки и присаждане. В практиката най-често се използва семенното размножаване. Производството на посадъчен материал чрез ...
Често, щом се говори за почва, става дума и за нейната реакция, която се обозначава с буквите рН (пеха). Той дава представа дали даден разтвор има алкална или кисела реакция. Всички разтвори (плодов с...
Папаята (Carica papaya) представлява тревисто вечнозелено растение, достигащо височина при естествени условия около 1,5-6 м, в контейнер обаче е доста по-ниско. Стволът е единичен, не се вдървесинява,...