10.07.2020 година
1564339898.swf
З
еленчуци
  7640  |   0  
Спанак
Това е един от най-разпространените зеленчукови видове. Не е случайно. Спанакът стои на едно първите места по съдържание на витамини и минерални соли, както и на хранителни вещества сред останалите зеленчуци. Азотните вещества у спанака са предимно лесно усвоими белтъчини. Той съдържа много ценните соли на фосфора, желязото, калия, натрия, калция и др. Богат е на витамините А, С, В1, В2, В6, Р, РР, К, Е. Като листен зеленчук, отглеждан във време оскъдно на светлина и затруднена фотосинтеза, спанакът натрупва нитрати. Тяхното съдържание може да се избегне или да се доведе до границите на допустимия минимум, като се подхожда внимателно при торенето със съдържащите азот в нитратна форма торове. Много е важно листата да се берат в слънчеви дни, при това не сутрин, надвечер, когато в резултат на фотосинтезата нитратите са се превърнали в полезни вещества.

Биологически особености

Спанакът (Spinacea oleracea L,) е едногодишно растение от семейство Лободови (Chenopodiaceae).
Кореновата система е слабо развита, разположена в повърхностния почвен пласт и се състои от един централен вретеновиден корен и малко разклонения.
Листата, за които се отглежда спанакът,са прикрепени към силно скъсено стъбло и образуват розетка. Те представляват интерес преди развитието на стъблото.
Стъблото се развива със затопляне на времето, листата по него са по-дребни и не представляват кулинарен интерес. На стъблото се развиват и цветовете. Те са мъжки и женски и са разположени на различни растения – спанакът е двудомно растение.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Спанакът се отличава с висока студоустойчивост. Семената му могат да поникнат при 3-4°С. Добре вкоренените растения издържат до минус 20°С под снежната покривка. Със слабото затопляне на времето започват да се развиват и скоро става годни за употреба. Нормалната температура за развитието на спанака е 15-18°С. С повишаването й над 25°С, особено при засушаване, настъпват физиологични смущения, при което се образуват малки листа. Оттук следва и важният
извод за практиката:

Времето за засяване трябва да се подбира така, че развитието на растенията да не протича в условията на повишаващите се бързо температури през пролетта.

Към влагата спанакът предявява много големи изисквания, тъй като има слабо развита коренова система и развива листна маса, която усилено изпарява. При недостиг на влага, което е често явление през пролетта у нас, спанакът бавно се развива, образува малко листа и бързо пуска цветоносно стъбло. Преовлажняването обаче в резултат на есенно-зимните валежи също оказва вредно влияние, тъй като затруднява дейността на корените.
По отношение на почвеното плодородие спанакът е твърде чувствителен. Най-добри резултати се получават на песъчливо-глинестите, структурни, влагоемни, отцедливи, богати на органични вещества почви. По развитието на спанака старите български майстори градинари са преценявали качеството на почвата, на която се захващали да отглеждат зеленчуци. Спанакът не понася киселите почви. Ако рН на почвата е под 6, резултатите са крайно незадоволителни.
Спанакът не заема дълго време самостоятелно площта и се отглежда главно като предкултура и следкултура на някой основен зеленчук (домати, пипер, картофи и др.). Затова не е прави и самостоятелно торене. Желателно е обаче да се вземат под внимание и неговите нужди и при основното торене да се прави добавка към количеството на употребяваните торове. Той реагира много добре на богато торене с разложен оборски тор или компост. Не бива да му се предоставя полуразложен, а още по-малко неразложен, защото може да се отрази отрицателно на качеството му.

НАЧИНИ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Отглеждане чрез есенно засяване

Това е най-използваният начин и в зависимост от сроковете на сеитба реколтата се получава както през есента, така и през пролетта.
Сортовете, които се разпространяват у нас са главно Зимен едър, Лазио, Мтадор, Меридиян, Спейс.
Подготовката на мястото започва веднага след освобождаването му от предшественика, обикновено през август. Ако почвата е суха, предварително се полива. Обработва се на дълбочина 18-20 см. Когато е бедна на органични вещества и предшественикът е торен незадоволително, с тази обработка се внася 2-4 кг напълно разложен органичен тор или компост. Добавката на малко суперфосфат и калиев тор ще се отрази също добре. Почвата се заравнява, така че да няма ниски места, които да задържат валежните води. Най-добре е площта да има лек наклон на юг или югоизток.
Сеитбата започва още в края на август. Поради късата вегетация и дългия период на консумация се препоръчва да се сее на етапи през 7-15 дни. От ранните посеви продукцията се получава още през есента, а от късните (края на октомври, ноември и декември – през пролетта. За 10 кв. метра са необходими 25-30 г доброкачествени семена с 95% кълняемост. Може да се засеят разпръснато на равна повърхност, като мястото се прекопава плитко, семената се разхвърлят и заравят чрез заравняване на прекопаната почва. Това е стара практика и основният и недостатък е, че семената попадат на различна дълбочина на различни разстояния едно от друго. Това вече е условие за получаването на неизравнен посев и по-лоши резултати. За предпочитане е редовата сеитба.На големи пощи се използват редосеялки, но в малката дворна градина това може да се постигне, като се оформят плитки до 3-5 см браздички на разстояние около 20-25 см една от друга. Семената се засяват ръчно, заравят с рохката пръст чрез завлачване, след което площта се валира (леко притъпква). Когато е спазена посевната норма, се получава добре гарниран посев и прореждане не се налага. Семената никнат за 6-15 дни. За да се ускори поникването им, се препоръчва предварително да се накисват за 1-2 денонощия. Водата се сменя 2-3 пъти в денонощието. Така обработените семена се засяват задължително в почва с добра влажност.
Грижите за спанака поради късия период до прибирането му не са големи. Обикновено се налага почистване на плевели, което става чрез повърхностно разрохкване на почвата в междуредията и изскубване в реда. Когато септември и октомври са сухи, се налага и да се полива. Най-добре е това да става чрез дъждуване. Преди поливката може да се извърши и подхранване с малко амониева селитра, не повече от 15-20 г на квадратен метър.
Беритбата от ранните посеви започва след 30-45 дни. Растенията са подходящи за прибиране, когато листната розетка е достигнала 15-18 см в диаметър и има 5-6 листа. Те се подрязват под най-долния лист или се изскубват. За предпочитане е изскубването, тъй като изрязаните растения вехнат по-бързо. Беритбата се извършва след вдигането на росата, защото влажните листа бързо се запарват и загниват. От съображения за наличие на нитрати в листата най-добре е това да става надвечер.
В зависимост от сорта, почвено-климатичните условия и грижите от един квадратен метър се получава 1-1,5 кг доброкачествена продукция.

Отглеждане чрез пролетно засяване

Към този начин се прибягва по-рядко. Поради бързо затоплящото се време и настъпването на сухи дни отглеждането става по-несигурно, но не е невъзможно и може да приключи с много добър успех. За добрия успех обаче е нужно преди всичко семената да се засеят рано. Това става през март, не по-късно от края му, а при възможност още през февруари. Сеитбата се извършва по същия начин, както и при есенното засяване. По време на вегетацията се води борба с плевелите и се полива, когато валежите през април и май са недостатъчни, нещо което е често явление за условията на нашата страна.

Отглеждане в пластмасови оранжерии

Високата студоустойчивост, нуждата от малко топлина за нормално развитие и късата вегетация на спанака откриват големи възможности за отглеждането му в неотопляеми оранжерии с пластмасово покритие и пластмасови тунели.
Сеитбата се извършва на няколко пъти през септември за есенно производство и през октомври и ноември за зимно и ранно пролетно. Трябва да се има предвид, че поливането на спанака от естествени валежи в култивационните съоръжения е невъзможно, поради което следва предварително да се определи начина на напояване и да се направи необходимото за прилагането му. Семената се засяват на равна повърхност, ако се предвижда поливане чрез дъждуване, или лентово на оформени лехи в случай на гравитачно напояване. В такъв случай поливната вода минава между лехите. Подходяща схема на лентовата сеитба е двуредовата или триредовата лента при разстояние между лентите 50 см, а между редовете в лентата 20 см.
Грижите се свеждат главно до осигуряване на благоприятната температура от 15-18°С през деня и 10-12°С през нощта, което става чрез подходящо проветряване. От много голямо значение е покриването на оранжерията с пластмасовото фолио. При покриване през септември растенията нарастват по-бързо и моментът за прибиране настъпва с около 20 дни по-рано, но добивът на доброкачествени листа е твърде малак. Това се обяснява с въздействието на светлината в периода на по-усилен растеж. При недостиг на светлина растенията образуват рехави розетки с тънки леки листа. Когато растенията се отглеждат отначало на открито и в края на вегетацията се форсират чрез покриване на оранжерията, растенията развиват по едри и по плътни розетки с по-дебели листа.
През цялата вегетация растенията се подхранват веднъж с малко (до 20-30 г на кв. метър) амониева селитра, когато образуват 1-2 листа. Вместо с амониева селитра, препоръчва се и двукратно подхранване с лактофол, с което се избягва натрупването на нитрати.
Освен в оранжерия, развитието на спанака може да се ускори и под пластмасов тунел. За малките нужди на домакинството в условията на дворната градина този начин често е за предпочитане, още повече че е по силите на повече стопани. В такъв случай спанакът може да бъде засеят в една петредова лента, а поливането при нужда да се извърши чрез дъждуване.
31.10.2011 г. / Тома Христов
Коментари (0)

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2020