25.08.2019 година
З
еленчуци
  9320  |   0  
Репички
Не се отличават с особен хранителни качества, но съдържащите се в тях вещества улесняват храносмилането. Богати са на витамин С, предпочитани са през пролетта, когато другите източници са оскъдни.

Биологически особености

Репичката (Raphanus sativus var. radicula D. C.) е едногодишно растение от семейство Кръстоцветни (Cruciferae).
Кореноплодът може да има кръгла, удължена до леко овална и продълговата до цилиндрична форма. Окраската обикновено е червена, но може и да е бяла или червена и бяла. Едрината в зависимост от сорта и условията на отглеждане варира от 10 до 60 грама. Времето за образуването и нарастването на кореноплода е много късо – става годен за употреба за 3-5 седмици след поникването. Репичката е растение с къс вегетационен период.
Цветоносното стъбло се развива още през същата година със затопляне на времето и удължаването на деня.
Семената са дребни, закръглени, светлокафяви до тъмнокафяви на цвят. Запазват кълняемостта си 3-4 години. Важна тяхна особеност е бързото поникване – за 4-5 дни.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Репичката е студоустойчиво растение. Пониците издържат до минус 3-4°С. Семената поникват при 2-3°С. Възрастните растения издържат до минус 5-6°С. Най-благоприятната температура за развитието им около 16°С.
Към влагата в почвата и въздуха репичката е много взискателна. При недостиг на влага растенията се развиват слабо, кореноплодът загрубява и в него се появяват кухини. От изискванията към температурата и влагата и като се вземе под внимание късият вегетационен период може да се направи следният полезен извод за практиката:

Най-добри резултати от отглеждането на репички може а се очакват в прохладно и влажно време. Летните горещини не са подходящи за отглеждане. Репичките у нас може да се отгледат само като ранна пролетна и есенна култура.

Към светлината изискванията също са високи. Репичката не понася сянката на възрастните овощни дръвчета.
По отношение на почвата изискванията също са твърде високи. Растенията се добре на дълбоки, рохки, богати на хумус и на хранителни вещества в лесно усвоима форма, добре обработени градински почви. Студените и сбитите, както и бедните песъчливи и чакълестите не са подходящи. Не понасят торене с пресен оборски тор. Отзивчиви са на торенето с напълно угнил органичен тор и с азотни, фосфорни и минерални торове. Репичките се отглеждат като предкулура (преди основната) и следкултура (след основната) и торенето се извършва според изискванията на основния зеленчуков вид, който заема площта. При определянето на торовите норми трябва да се вземат под внимание и малкото изисквания, които имат репичките.
Добрите предшественици на репичките са краставиците, доматите, пипера, патладжаните, тиквичките и др. Не бива да се засяват след зелето, карфиола, алабаша, ряпата, с които са от същото ботаническо семейство и имат общи болести и неприятели, както и след други кореноплодни зеленчуци.

Отглеждане на ранни репички

Мястото се подготвя още в края на февруари или началото на март при първа възможност да се работи в градината. След есенната обработка и торене сега почвата се обработва плитко.
Сеитбата се извършва непосредствено след подготовката на мястото. При поставено ранно начало може да се организира етапна сеитба през 7-10 дни, което удължава времето за ползване на продукцията. В първата половина на април сеитбата трябва да приключи. От по-късните посеви се получават недоброкачествени кореноплоди. Семената се засяват ръчно на равна повърхност, като се оформят браздички през 10 см. Стремежът е семената в тях да не попадат много нагъсто – 3-5 см е идеалното разстояние. Така се постига по-равномерно развитие на растенията. На 10 кв. метра се засяват около 25 най-много до 30 г семена. Стара практика е семената да се засяват разпръснато върху накопаната почва и да се заровят чрез заравняването й. Някои постъпват така и сега. Но при този начин семената попадат на различна дълбочина и често съвсем близо едно до друго. Растенията се развиват неравномерно, потискат се взаимно, кореноплодите не са изравнени по форма и големина.
Грижата при ранното отглеждане на репички се свежда предимно до прорежсдането на 3-5 см в реда и справянето с никнещите плевели.
Прибирането се извършва на два или три пъти поради неравномерното развитие на растенията. При идеален посев и равномерно развитие изважданото може да стане наведнъж. Готовите за прибиране се познават по добре развитата тъмнозелена листна розетка. От ранните посеви готови за прибиране репички има още през април.

Отглеждане на късни репички

Благоприятният момент за засяването на късните репички настъпва към края на септември. Понякога температурите по това време са твърде високи и тогава сеитбата е по-добре да се отложи до установяването на благоприятните около 16ºС. При високи температурите бързо израстват много дълги и тънки стъбла, които полягат и пълзят по повърхността на почвата, развитието е крайно ненормално, а за формирането на кореноплоди изобщо не може да стане и дума. Иначе начинът на сеитба и грижите по време на вегетацията са както и при ранните. За прбиране стават готови след 4-5 седмици. В по-хладна есен времето за нарастването на корноплодите до приемливите размери е възможно малко да се удължи. Може да се прибегне към тунелообразно покриване с полиетилен.

Отглеждане в полиетиленови оранжерии


Неотопляемите оранжерии с пластмасово покритие разкриват възможност за получаването на много ранна продукция от репички. Условие за това е голямата студоустойчивост на този зеленчуков вид.
Подходящото време за сеитбата настъпва през януари и февруари. Когато в почвата през есента са внесени торовете за отглеждане на основната култура (домати, краставици), при първа възможност се подготвя лехата. Мястото се накопава на дълбочина 8-10 см, заравнява се така, че да се оформи леха 1-1,2 м широка, 10-15 см висока и дълга според възможностите и намеренията колко репички да бъдат отгледани.
За оранжерийно отглеждане на репички се предпочитат сортовете, които развиват по-малка листна розетка. Семената се засяват в редове, така както и на открито. Стремежът е да се разположат равномерно, за да не се налага прореждане. Ако сеспази и еднаква дълбочина на сеитбата – 1,5-2 см, кореноплодчетата ще се развият свободно и ще се оформят правилно. След сеитбата върху лехата се изгражда и полиетиленов тунел.
До поникването не се прибягва към проветряване, за да се затопли почвата възможно повече. Когато семената поникнат и започнат да се оформят кореноплодите, температурата трябва да е 10-13ºС, а започнат ли да нарастват – 16-18ºС. Когато растенията оформят 3-4 листа, при нужда се подхранват с малко амониева селитра - 10-15 г на квадратен метър
Репичките стават готови за консумация през март. До края на месеца – началото на април освобождават мястото за друга култура.
31.10.2011 г. / Тома Христов
Коментари (0)

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2019