25.08.2019 година
З
еленчуци
  5769  |   0  
Праз
Празът е ценен източник на хранителни вещества, минерални соли и витамини. Те се намират главно в лъжливото стъбло, зароди което той се отглежда.Важна негова съставка е фосфорната киселина, необходима на човешкия организъм.

Биологически особености

Празът (Alium porrum L.) е двугодишно растение от семейство Луковични (Liliaceae). През първата година за разлика от други луковични видове не образуват луковица, а лъжливо стъбло. На втората година развива цветоносно стъбло, цъфти и дава плодове (семена).
Кореновата система прилича на кореновата система на лука, но е по-силно развита.
Стъблото е силно скъсено, подобно на стъблото на лука, и в практиката също се нарича дънце.
Лъжливото стъбло се образува от нарастващите една в друга тръбести основи на лисата. Според сорта то е различно дълго – 50-70 см, но при някои сортове е само 15-20 см.
Семената приличат на семената на лука, но са по-дребни и по-силно набръчкани.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Празът е студоустойчиво растение. Понася понижения на температурата до минус 15-20°С. Има дълъг вегетационен период и това налага ранното му засяване, но в условията на нашия климат бързо нараства в есенната прохлада.
Към влагата е изключително взискателен. В това отношение се сравнява с водния лук. На практика може да бъде отгледан само при обилно напояване. В условията на нашата страна по време на вегетацията му се налагат 15-20 и повече поливки.
По отношение на почвата и по точно към съдържанието й на хранителни вещества в усвоима форма празът също е много взискателен. Най-добри резултати дава на дълбоки, влагоемни и богати на органични вещества песъчливо-глинести почви. Много добри за праза са наносите, но не и тези, които се заблатяват.
Добрите предшественици на праза са зеленчуците, които оставят площта чиста от плевели, освобождават я достатъчно рано, за да може да бъде подготвена доброкачествено. Преди засаждането или сеитбата на праза площта може да бъде заета от репички, спанак, салати, ранни картофи, градински грах и др.

Отглеждане на праза

Празът може да бъде отгледан чрез предварително произведен разсад и чрез пряка сеитба на семената на постоянно място.
Подходящите сортове, препоръчвани и за двата начина на отглеждане у нас, са Старозагорски 72 и Старозагорски камуш.
Разсадът се отглежда на открита леха с южно изложение и защитена от ветровете. Повърхността и се маркира през 5 или 10 см с помощта на маркир или по друг начин. Семената се засяват по възможност по-рано напролет, още през март докъм средата на април. За 1 кв. метър разсад се изразходват 8-10 г семена. За 100 кв. метра площ за отглеждане на праза са необходими 3-3,5 кв. метра разсад. Засетите семена се покриват с двусантиметров пласт от пресята торопочвена смес. Растенията се развиват бавно. Лехата трябва редовно да се плеви. Полива се с лейка често, но не с много вода. Подхранва се с 10-15 г на квадратен метър амониева селитра след поникването и 15-20 дни по-късно. Ако разсадът се развива нормално, към второто подхранване може и да не се прибегне. Торът се разтваря предварително във вода и се подава с лейка. След подхранването растенията се отмиват чрез обилна поливка.
Времето за засаждане настъпва с готовността на разсада. При нормални условия и добри грижи рано засетият разсад е готов за засаждане през първата половина на юни. Освободената от ранния предшественик площ се почиства от растителните остатъци и се обработва и тори съобразно извършеното през есента торене. Внасят се по 40-60 г на квадратен метър амониева селитра. Ако не са внесени фосфорните и калиевите торове, това може да стане сега – по 50-60 г двоен суперфосфат и 30-40 калиев сулфат на квадратен метър. Добрият разсад има диаметър на ,,стъблото” 6-8 см. Корените и листата преди засаждането се съкращават. Засажда се до края на месеца и до началото на следващия, но не по-късно от 15 юли. Това може да стане на равна повърхност или във фитарии при разстояние между редовете 20-25 см, а в редовете – на 12-15 см. Растенията се засаждат със садило.
Семената може да бъдат засети и на постоянно място по времето, когато се засява разсадът. Това също става на равна повърхност или във фитарии. Мястото се маркира, като се оформят плитки браздички през 20-25 см. Дълбочината на сеитбата трябва да е 1,5-3 см, което значи, че и браздичките трябва да са толкова дълбоки. Стремежът при засяването е семената да попаднат на 3-5 см едно от друго в реда. След като растенията поникнат и укрепнат, прореждат се на разстояние 12-15 см. За 100 кв. метра са необходими 30 г семена.
Грижите по време на вегетацията се свеждат до борба с плевелите, евентуално с болестите и неприятелите и най-вече до редовно поливане. В началото борбата с плевелите може да се води чрез окопаване, но по-късно се отстраняват ръчно. Когато растенията развият 2-3 листа, се подхранват с 10-15 г на квадратен метър амониева селитра и още веднъж при 5-6 развити листа. Предсеитбеното торене и подхранваният с амониева селитра в условията на обилно напояване са ефективни на фона на доброто торене с фосфорни и калиеви торове. През юни, юли и август се налагат поливки поне по веднъж седмично, но много често и по два пъти. Ако септември не е дъждовен, също се полива всяка седмица
Прибирането на праза започва в края на октомври и продължава през ноември. Успешно се съхранява заровен до две трети от дължината на лъжливите стъбла. Мнозина го съхраняват в избени помещения, заровен по същия начин в пясък.
31.10.2011 г. / Тома Христов
Коментари (0)

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2019